168 години от рождението на Стефан Стамболов отбелязваме на 12-ти февруари

На 12-ти февруари /31-ви януари стар стил/ 1854 година в Търново се ражда Стефан Николов Стамболов. Държавникът, когото историята помни. Обичан и мразен, но винаги уважаван, Стамболов изиграва решаваща роля за изграждането на модерната българска държава.

За него е писано много. Може би защото е една от най-противоречивите фигури за времето си. Издал смъртните присъди на героите от Сръбско-българската война Олимпи Панов и Атанас Узунов. Организира избори по начин, който кара Алеко Константинов да напише „Бай Ганьо прави избори”.

Но в същото време вбесен от бездушието на народните избраници, за които Ботев е „вагабонтин” , крещи пред всички на едно заседание, че ако не е бил този „вагабонтин” Ботев, сегашните „благовъзпитани господа” е нямало да живеят в столицата и да подписват „именцето си в няколко платежни ведомости”.

Той е бележитият държавник, който изправя България на крака и я прави сила на Балканите, която малко повече от десетилетие след това, ще има достатъчната увереност да обяви независимост от Високата порта.

Наричат го „Българският Бисмарк“. Той е смел, той е действен и прави всичко това, което вярва, че ще донесе ползи за България.

Стамболов е арогантен и безпардонен, но с това постига целите си. Той е носител на прагматичната политика, която е ориентирана към целите и към доброто за България на всяка цена. Дори с цената на репресии.

Негови са думите „И за опашката на дявола ще се хвана ако трябва, но ще изтегля България!“

За него английският дипломат Джордж Бюканън казва: „Аз бих искал в моето отечество да се ражда на 100 години по един Стамболов.“

И днес, 168 години след рождението му, Стефан Стамболов е обожествяван от едни и отричан от други. Което доказва само едно- че е бил с характер, цел и действия в името на България. С две думи – държавник.