Преди 167 години княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул

На 25-ти октомври 1859 г. – преди 167 години – княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул.

“Свети Стефан” (на турски: Aya Stefan, Bulgar Kilisesi, Българската църква),

През 1849 г. влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди (внук на Софроний Врачански) подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“ между площадите „Балат“ и „Фенер“, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.

На 17-ти октомври 1849 г. е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9-ти октомври 1849 г. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква,

и посветен на първомъченик и архидякон Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.

През 1850 г. каменните постройки в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена със султански ферман на 27-ми февруари 1870 г. Екзархията функционира в Истанбул и след Освобождението на България до Балканската война през 1912 г.

Нa 25-ти октомври 1859 г. княз Никола Богориди, синът на Стефан Богориди, поставя основния камък на Желязната църква „Свети Стефан“. Истинското строителство на храма започва 32 години по-късно, след като на 25-ти юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква.

Екзарх Йосиф полага основен камък през юни 1891 г., а строителството на днешната църква започва на 27-ми април 1892 г. Автор на проекта е османския архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур.

Тъй като теренът е нестабилен архитектът предлага конструкцията на църквата да бъде от предварително изготвени сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на чугунените елементи на църквата е спечелен от виенската фирма “Рудолф Филип Ваагнер”.

Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 г. и са откарани по железницата до Триест, а оттам с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички елементи са захванати за основите с болтове, гайки и нитове – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14-ти юли 1896 г.

Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 г. – Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара, като паметник, който да напомня за историческата ѝ роля в продължение на половин век.

Отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена – коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво влияние – първият пример за стила в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, за да преговарят с руска фирма за избработка на православен иконостас. Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.

В двора на храма „Свети Стефан“ са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски (водач на църковно-националната борба на българския народ), Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.

Понастоящем българската православна общност в Истанбул наброява около 500 души. През годините, българската общност е създала различни дружества, които са развивали дейности от нейно име и в нейна полза. Пример в това отношение е учреденото през 1910 г. благотворително дружество „Радост”. През 2015 г. бе създадено българско неделно училище „Св. Св. Кирил и Методий” по инициатива на генералното консулство. То се превърна в основен двигател и събирателен център за дейността на общността.