На 21 октомври е дефинирана дължината на метъра

На 21 октомври 1983 г. на седемнадесета Генерална конференция по мерки и теглилки е дефинирана дължината на метъра. Тя е равна на разстоянието, което изминава светлината във вакуум за 1/299 792 458 от секундата.

Генералната конференция по мерки и теглилки е орган, създаден от дипломатическия договор Конвенция за метъра с цел да организира и координира работата по поддържане на международната метрична система SI в съответствие с развитието на науката и технологиите. Конференцията се свиква на всеки четири години. В нея вземат участие представители на страните-членки на Конвенцията за метъра от 1875 г. (понастоящем 55). Първата Генерална конференция, проведена през 1889 г., приема еталоните за метър и килограм.

През 1910 г. България получава еталони на мерните единици килограм и метър, и по силата на Указ № 1 на цар Фердинанд I от 27 февруари 1911 г. се присъединява към Конвенцията за метъра.

Конференцията прави заседанията си обикновено веднъж на всеки 4 години, те се състоят в Севър, Париж.

Метърът е основна единица за дължина в SI и се означава с m. В българските популярни издания понякога се употребява означението м вместо m.

Mетърът е дефиниран първоначално през 1793 г. като една десетмилионна от разстоянието от екватора до Северния полюс по големия кръг, така че обиколката на Земята е приблизително 40 000 km. През 1799 г. метърът е предефиниран по отношение на прототипна измервателна лента (действителната използвана лента е променена през 1889 г.). През 1960 г. измервателният апарат е предефиниран по отношение на определен брой дължини на вълната на определена емисионна линия на криптон-86.

През 1983 г. е прието следното определение:

Метърът се определя като дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за интервал от време 1299 792 458 от секундата.

По този начин скоростта на светлината във вакуум се дефинира като точно 299 792 458 m/s. Горното определение през 2019 г. е прередактирано, но без да се променя същността му.