1-ви март – раздяла със зимата и идване на пролетта

В българската народностна традиция  месец март се свързва с раздялата със зимата и настъпването на пролетта. Вярва се, че на 1-ви март времето се обръща и студът слиза 40 метра в земята.

От март може да се очаква всичко добро и лошо, слънце, сняг и дъжд.  Това са дни на пречистване и подреждане /на душата, на света около нас/. Обикновено колебанията във времето се свързват с непостоянството в женския характер, затова при нас март е единственият месец със женско име. Баба Марта станала персонификация на обновяващото начало. Ако е весела – и времето ще е хубаво, ако е ядосана – времето ще е лошо.

Народът ни има приказно обяснение на променливото мартенско време. Според една легенда някога Март бил мъж с две жени – едната стара и грозна, другата –  млада и хубава. Когато погледнел първата – времето било студено и мрачно. Погледнел ли другата – слънцето грейвало. Този вариант срещаме при баба Марта и нейните двама мъже. Срещнела ли си красивия си мъж – времето през целия месец било хубаво. Ако обаче срещне другия – снегът се връщал.

Понякога за лошия характер на бабата били виновни нейните 11 братя и най-много Голям Сечко /януари/ и Малък Сечко /февруари/. Тримата с Марта имали общо лозе, за което се грижели цяла година. Обрали гроздето, направили 3 бъчви вино. Всяка вечер братята пийвали винце, изпили своето и започнали това на сестра си. Ден след ден, изпили и нейното вино. Дошло време за месеца на баба Марта. Потърсила своето вино, но бъчвата била празна. Разфучала се Марта, разлютила се. Сърдила се, сърдила се, па току се засмяла: „Какво пък, нали моите братя са го изпили”, казала си тя и се усмихнала.

На 1-ви март в природата се събужда неочаквана лошотия. Злото, което вреди на малки деца и животни. Затова срещу него „излиза” червения цвят. Навсякъде по света злото се страхува от червеното, а българската традиция е утвърдила мартеницата като талисман. Тя се прави или купува един ден преди 1-ви март. Или се усуква същия ден сутринта. Червената прежда се слага против уроки. Червеното е цвят на здраве, радост, жизненост и любовен огън. Цвят на светлината, на изгряващото и залязващото слънце. На течащата кръв, на победата в живота,  на огъня, на войнската храброст.

Мантиите на владетелките са червени  /Богородица се изобразява с такава/ В миналото булото на невестата е било червено. Лютите чушки, символ на мъжкото начало, също са червени.

Белият цвят на мартеницата е добавен по-късно. Той е символ на чистота, справедливост, непорочност и невинност. В древността щастливите дни били отбелязвани с бяло камъче. За българина бялото е красота. В песните се пее за „бяла Рада” и „бял Димитър”. Най-възпяваната река е „белия Дунав”, южният вятър е бял, бяла е невестинската премяна.  Освен това с бяла риза се отива на смърт, ангелите и праведниците и те са в бяло.

Мартеницата се носи над сърцето, на кръста, на пояса и под петата в обувката. Усукването става винаги наляво. Слага се на дясната ръчичка на децата, по плитките на момиченцата, на врата, на китката, на пръстите на девойките.

На първи март не се носи черно, а по улиците не се виждат стари жени, за да не разсърдят Марта. Младите жени и моми я правят весела.

Според обичая на 1-ви март жените почистват основно къщите, изтупват дрехите и викат: „Вън бълхи, вътре Марта”. Замазват дупките на мишките, зашиват подгъвите на полите си с чер конец  – да се зашият очите на мишките, запалват боклука, за да изгори злото, простират червена дреха на слънцето, която не се прибира 9 дни. Мъжете пълнят цевите на пушките си с бъз, барут, трохи хляб и по 3 бълхи. Стрелят и чупят глинени съдове, за да изгонят бълхите. Децата, облечени като шутове, тичат по улиците, удрят тенекии, дрънчат звънци, прескачат огньове и викат: „Вън бълхи, вътре Марта”.

От силните ветрове земята изсъхва, насекомите се пробуждат, а по въздуха се носят мартини пера – перушината на кокошка, заклана на Малка Коледа /Бъдни вечер/, която има лечебни свойства.

На първа пролет, когато видим за първи път за тази година щъркел или лястовица, мартениците се слагат под камък или се закачат на бухнала клонка на плодово дърво. По насекомите под камъка се гадаело – мравките вещаели овце, черните буболечки – говеда и крави, а други буболечки – очаквани женихи и невести.

Мартеницата може да се пусне по течението на реката или да се запрати срещу слънцето с думите: „На ти тебе мартеница, дай ми здраве”.

В различните региони на България мартениците включват и други цветове, както и различни символи.  В Софийско и Мелнишко основните цветове са син и червен. Синьото се свързва с два от четирите основни елементаа – небе и вода. То е белег на аристократичност и божественост. В Родопите се използват много цветове.

Като добавка към мартеницата може да срещнем черупки от охлюв за здраве и сила. Скилидки от чесън пък предпазват от зли демони. Мъниста се слагат срещу уроки, а паричка – за благополучие.

Изобщо, 1-ви март е празник с богата, езическа символика. Ден, който е станал част от традициите на българите, свързани с месец март, които носят много позитивен заряд.

На 1-ви март имен ден имат: Марта, Мартин, Евдокия, Мартина.