Георг Спартански: Дори само това да сме дали на света – азбуката и делото на Апостола, имаме своето достойно място сред европейските народи

Георг Спартански: Дори само това да сме дали на света – азбуката и делото на Апостола, имаме своето достойно място сред европейските народи
Георг Спартански, кмет на Плевен. Слово по повод 149-та годишнина от обесването на Васил Левски. Снимка – Плевен прес.

Днес, 19-ти февруари 2022 година, по повод паметния ритуал за 149-та годишнина от гибелта на Васил Левски, кметът на Плевен произнесе слово, което поместваме отделно заради неговата значимост.

След като припомни разпространената версия за липсата на организация за освобождаването на Левски, когато са го карали с каруцата към София, Спартански напомни, че тази версия не е вярна и не може да е причина за ниско национално самочувствие. След което продължи:

“На датата на неговата величава гибел, 18-ти февруари, ние трябва да си даваме сметка, че Апостола е по-жив от всякога. Че той е с нас и ще бъде с нас, докато последния българин изчезне от тази земя. Както християнският свят има своето Рождество и след това своята Голгота в лицето на разпнатия Христос, така както християнският свята чака Възкресението, така и ние българите имаме своето Рождество Христово, защото 18-ти юли е денят, в който се ражда първият след Бога, както казва голямата българска писателка Неда Антонова в своя едноименен роман. Ражда се първият след Бога. Най-великият, най-достойният, най-земният и едновременно с това най-обикновеният българин.

И така, в деня на неговата смърт 18-ти февруари, той изкачва своята Голгота. Подобно на Христос, той поема към кръста, за да бъде разпънат, за да дочака своята физическа гибел, но да възкръсне в душите и сърцата на поколения българи.

Левски има едно знаме, на което пише България. Левски има една цел – свободата на всички българи. Левски има едно политическо завещание, което е идеал за всички българи в тези 150 години след неговата гибел. Чиста и свята република с демократско управление. Левски ни остави огромно духовно наследство. Неговите писма, неговото тефтерче. Там, без много думи е казано, което всеки от нас трябва да знае и да помни в целия си съзнателен живот. И това, за което в момента мечтае Европа, за свобода, за равенство, за демокрация, Левски казва още тогава, в тъмните години на робството: „На нас турчина не ни е враг. Другата вяра не ни пречи за нищо. На нас ни е враг султанът и неговите везири. В обединена свободна България всички ще живеем заедно по братски. И всеки ще получава своето, според собствените си заслуги“.

Левски 9 години се скита без огън, без сън, без покой, „под вънкашност чужда и под име ново, и със сърце порасло и за кръст готово“. Той е идеалният пример за това, че думите и делата имат абсолютно покритие.

Аз съм го казвал и друг път: той си е позволил и тази от Бога дадена привилегия да казва това, което мисли и да прави това, което казва. Между думите и делата на Левски има пълно покритие. И тук е момента ние да си дадем днес сметка изправени пред цяла България и по цялото земно кълбо, там където има българи, и пред неговите паметници, и да си зададем въпроса „Правим ли ние като Левски. Имаме ли пълно покритие на това, което мислим , това което казваме и това, което вършим в нашето ежедневие?“

Или датите 18-ти юли и 18-ти февруари ни служат като едно удобно оправдание да отидем да поднесем своите цветя и да се поклоним пред паметта на Апостола и удобно да забравим до следващата дата какво ни е завещал Апостола.

Аз мисля, че Левски даде сърцето си за това, в което вярваше. Той направи така, че милиони българи носят частица от сърцето му в своите сърца. От далечна Антарктида до най-затънтените краища на родината, до последното селце, където живеят българи, те носят идеала за Апостола в сърцето си.

Левски и днес ни гледа от синьото небе и очаква от нас не думи, а дела. И нека да бъдем по-скромни в дни, когато се съизмерваме с Апостола. Защото той е казал: „Искам да видя Отечеството си свободно, пък ако щат да ме сложат да паса патките. Моята цел е да освободим България, а не да стана цар на българите“. Колцина от неговите потомци , от нас – днешните българи, могат така да кажат и с делата си така да докажат това, което казват.

Аз вярвам, че докато на тези чествания има деца от плевенските училища и детски градини, докато тези деца са възпитани от своите родители и своите учители, да знаят кой е Васил Левски , да учат песните и стихотворенията написани за него, да поднасят цветя на неговия паметник, ние имаме шанс. Ние имаме шанс не да правим партии, не да чакаме помощ от този и онзи, както е казал Апостола „не чакаме помощ от никого и от никъде. Всичко зависи от нашите обединени усилия“.

Ако нашите деца научат тези завети на Левски и утре когато станат родители, когато вземат живота си в свои ръце се опитат да живеят достойно според заветите на Апостола, България има своя голям шанс. Не да се окайваме и проклинаме горката си съдба по една или друга причина, не да се делим на този или онзи, не да си подливаме вода и да си сипваме кал по главите, а се обединим за общото благо и общото дело.

Тогава, когато ние намерим собственото си достойнство като държава и като народ, тогава ще получим признанието и на другите народи по Европа и по света.

Благодаря на децата, че са тук, на техните родители и учители, че така са ги възпитали. Благодаря на всички присъстващи, че не забравяте този най-велик в 1341-а годишната история българин, първият след Бога.

И нека утре, когато отидем по работните си места, при семействата, да не забравяме какво ни е завещал Апостола. И нека да бъдем горди, че дори само това да сме дали на света – азбуката, и делото и личността на Апостола, ние имаме своето достойно място сред европейските и световни народи.

Апостоле, който ни гледаш от небето, прости ни, че нямаме твоята сила, но обещаваме, че ще се опитваме да следваме стъпките ти. Защото те ни дават посоката, те ни дават и смисъла.

Вечна памет на Апостола и нека Бог да помага на нашите дела в делника!“

Споделете:

Прочетете също

Какво решава наредбата за регистрация на тротинетки

Какво решава наредбата за регистрация на тротинетки

Големият бум с тротинетките навлезе в живота като вихър. Успоредно с това обаче зачестиха и …