1-ви ноември – Ден за признателност към делото на народните будители

Днес е 1-ви ноември – Денят на народните будители, в който отдаваме своята признателност към възродителите на българския дух и памет и си спомняме за тяхното дело.

1-ви ноември е български официален празник, на който се чества делото на българските просветители, книжовници и революционери – първоначално на тези от времето на Българското Възраждане, Освобождението и първите десетилетия след него (до 20-те години на XX-ти век), по-късно (донякъде в съгласие с изначалната му идея) обсегът му се разширява и върху културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще, включително и от предходни епохи, както и от по-ново време. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия на 1 ноември в Република България. Празнува се е официално от 1922 г., с прекъсване в периода 1945-1992 г.

Според изследователи като Жоржета Назърска празникът възниква като контрапункт на обезверяването след краха на българския национален идеал в междувоенния период (след края на Първата и преди началото на Втората световна война) и е израз на културен феномен със силна идеализация на Българското възраждане, при което възникват обекти като къщи-музеи, бюстове, паметници, алея на възрожденците и се издава в огромни тиражи мемоарна книжнина.

През 1945 г. честването на празника е отменено от наскоро дошлото на власт правителство на Отечествения фронт, дало началото на местния комунистически режим, като част от характерната за този период обстановка на пропаганда и цензура. Това е един от първите актове на постепенна замяна и омаловажаване от новата власт в България на празниците, които се свързват в съзнанието на народа с предишните управления, имат религиозен характер или са с по-скоро национално значение, с такива които имат по-скоро светска, идеологическа-комунистическа или интернационална насоченост. Като основен заместител на Деня на будителите идва имащият и свои и предходни и съвременни значение и история Ден на Кирил и Методий (преобразуван в Ден на българската и славянската писменост и култура). Въпреки официалната отмяна, традицията на честване на народните будители продължава да се поддържа. В много селища на България този ден се отбелязва неофициално: например в района на град Пирдоп на този ден учениците от началните училища изработват фенерчета с изписани букви от българската азбука, осветени отвътре, и дефилират пред обществото, облечени тържествено, в много случаи с народни носии.

Със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от XXXVI народно събрание на 28 октомври 1992 г., празникът се възобновява официално по идея на професор Петър Константинов — председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“. Датата 1 ноември отново е обявена за Ден на народните будители и става неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.

Народното будителство се свързва с периода на т.нар. Ранно Възраждане, който съвпада с века на Просвещението и повечето от най-тачените народни будители са представители на тази част от българската история или близки техни ученици и следовници, но то обхваща и други хора, като редица обществени дейци, включително християнски светци, от предходните епохи, борци за народното добруване, във времената на Априлското въстание и Освобождението, творци и политически дейци, чиито дела са очертали културния възход на народа или се трудили за свободата му, в хода на целия следосвобожденски период.