Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
На 31 октомври Църквата почита паметта на свв. апостоли Стахий и Амплий и другите с тях – от седемдесетте апостоли (I), св. мъченик Епимах († ок. 250) и св. преподобни Спиридон и Никодим, Киево-Печерски просфорници (XII).
Свв. апостоли Стахий, Амплий, Урбан (Урван), Наркис, Апелий и Аристовул от седемдесетте апостоли
Свети Стахий бил поставен от свети апостол Андрей за епископ във Византион; заедно с него свети Стахий въздигнал църква в Аргиропол (днес Фундукли, предградие на Константинопол близо до Пера и Галата). Като събрал тук много верни, той ги поучавал на заповедите Христови. Той се трудил така цели шестнадесет години и след такива подвизи предал душата си на Господа.
Апостол Андрей ръкоположил в сан епископ Амплий и Урбан, Амплий – в Диоспол (намирал се в Палестина, на северозапад от Йерусалим), Урбан – в Македония. Те ревностно проповядвали Христовото учение и разрушили много идолски капища; с това те настроили против себе си елините и иудеите. Тези врагове на Христовата вяра предали на мъчения светите мъченици, които се удостоили да получат неувяхващи венци.
Светите Наркис, Апелий и Аристовул също проповядвали Христовото Евангелие: Наркис – в Атина, Апелий – в Ираклия, Аристовул – в Британия. Тези свети мъже след много трудове и подвизи предали душите си на Господа.
Св. мъченик Епимах
бил родом от Египет, подвизавал се в пустинята. Пожелал да бъде изповедник на вярата, отишъл в Александрия, дето, след мъчения – окачен на дърво, с железни нокти раздиран, бил посечен през III век при император Декий.
Св. преподобни Спиридон и Никодим, Киево-Печерски
Всяка душа, озарена свише от благодатта, е проста; в нея няма нито лукавство, нито лъжа, тя е съсъд и жилище на Самия Бог. Затова и апостолът казва: “Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите.” [1Кор 1:27].
Към числото на тези избраници принадлежал и преподобният наш отец Спиридон. Този блажен произхождал от някакво село; той не бил обучен в книжните науки, не бил силен в словото, но бил велик със своя духовен разум и с богоугодните си дела. Имайки в сърцето си страх Господен – начало на всяка премъдрост, той дошъл в Печерския манастир и започнал да води суров монашески живот. Не знаейки да чете и да пише, започнал да се учи на книжното изкуство, макар че вече не бил млад на години. Той твърдо изучил всичките боговдъхновени Давидови псалми и ги знаел наизуст.
Светият подвижник с неотслабваща ревност се подвизавал и се грижел за спасението на душата си. Той имал благочестив обичай: всеки ден започвал да пее Давидовия Псалтир и не преставал, докато не го завършвал целия в същия този ден.
Тогавашният игумен Пимен, постник, като видял, че свети Спиридон се отличава със смирение и с трудолюбие, постоянно пребивава в пост и молитва и е непорочен във всичко, му възложил богоприятно за него послушание: да пече хляба, принасян при Божествена литургия за тайно тяло Христово, тоест просфори. Блаженият Спиридон, като се поселил в пекарната, не оставил и предишните си духовни подвизи и започнал да изпълнява възложеното му послушание с всяко благоговение и със страх Божий. Знаейки, че трудът на ръцете му бил предназначен за чистата и непорочна жертва, принасяна от иерея, той го изпълнявал, като отдавал с устата си хваление на Бога: сечал ли дърва, месил ли тесто, той винаги пеел с устата си Давидовите псалми, за да изкара докрай всеки ден според обичая си целия Псалтир.
Веднъж, изпълнявайки обичайната си работа, този блажен подвижник запалил пещта, за да пече просфори. Изведнъж огънят излязъл през входа на пещта и обхванал покрива на сградата, в която бил светецът. Блаженият Спиридон, като взел мантията си, закрил с нея входа на пещта и като стегнал силно ръкавите на власеницата си, побързал с нея към кладенеца. Като я напълнил с вода, той бързо се върнал, повикал братята и ги помолил да му помогнат да изгаси пожара.
Като се събрали, братята видели дивно явление: мантията, с която блаженият затворил входа на пещта, не била докосната от огъня и водата от власеницата не изтекла. Монасите бързо угасили огъня в горящата сграда с донесената вода и радостно прославили Бога.
Този блажен Спиридон имал един съучастник в трудовете, брат на име Никодим;
той във всичко бил единомислен със свети Спиридон. Подобно на него свети Никодим също ревностно се молел и разделял с него телесните трудове.
Тези подвижници работили свято и богоугодно в продължение на тридесет години, изпълнявайки чисто и непорочно своето послушание – печенето на просфори. Затова, като се преставили в доброто изповядване, те се насищат със славата Божия, която виждат не във вид на принасян хляб, а лице в лице.
По техните свети молитви да се наситим и ние достойно с хляба на живота – с благодатта и славата на Иисуса Христа, на Когото, заедно с Бог Отец и със Светия Дух подобава чест, слава и поклонение, сега и винаги и във вечни векове. Амин.
