107 години от Владайското въстание

На 24-ти септември 1918 г. по време на Първата световна война, избухва бунт сред отстъпващите войски на Българската армия, известен като Владайско въстание.

Владайското въстание, познато също като Войнишкото въстание, е въоръжен бунт на дезорганизирани формирования от българската армия, дезертирали след поражението при Добро поле и напредващи към София през септември 1918 г.

Терминът „войнишко въстание“ е възприет и използван в историографията по време на социализма и отчасти след това. След 1989 година този термин е подложен на съмнение, като някои историци определят действията на разбунтувалите се войници като „опит за държавен преврат, за насилствено изменение на съществуващия конституционен строй”.

На 14-ти септември Антантата започва настъпление на Южния фронт. На 18-ти септември след кръвопролитни боеве фронтът е пробит и в българската отбрана зейва пролука от стотина километра. Претърпелите поражение войски при Добро поле отстъпват към старите предели на България.

Недоволството на войниците е голямо. На 24-ти – 25-ти септември част от тях образуват първите бунтовнически отряди. Сред тях се заражда идеята за поход към София с цел да се свали правителството и да се накажат виновниците за войната. На 24-ти септември бунтовнически отряд достига Кюстендил и арестува офицерите от установената в града главна квартира на Действащата армия. На път за Радомир се събират около 4000 – 5000 метежници. Цар Фердинанд и правителството търсят изход от създаденото положение.

На 25-ти септември водачите на Българския земеделски народен съюз Райко Даскалов и Александър Стамболийски са освободени от затвора. На следващия ден заминават за Радомир, заедно с военния министър генерал Сава Савов и социалиста Никола Сакаров, за да се опитат да разрешат конфликта с мирни средства. Идеята е да се използва тяхната популярност сред войниците, за да се спре отстъплението и фронтът да се стабилизира. Даскалов обаче решава да оглави тяхното въстание. След известно колебание променя своята линия на поведение и Стамболийски. На 27-ми септември пред ликуващите войници е обявено, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република). За председател на временното ѝ правителство въстаниците провъзгласяват Стамболийски, а за главнокомандващ – Даскалов.  Въстаналите войници са разгромени. На 2-ри октомври е превзет Радомир, с което бунтът е окончателно потушен.

Общият брой на жертвите сред бунтовниците е около 400 души, а от страна на правителствените части – 30 убити и 98 ранени.