23 години без Христо Фотев

Има поети, които са символи, маркери на цели епохи. България е откърмила много поети, но маркерите припомнят какви сме били и какви не можем да бъдем. Такъв символ и маркер на една епоха е Христо Фотев.

Той ни напусна на днешния 27 юли през 2002 г. След него останаха върхове – изкачени, но забравени.

Бях на самия връх на мойта младост.

Бях див, несъразмерен и красив.

Обичах те без милост аз — със ярост —

и се учудвам, че останах жив.

 

Бях млад, красив и неправдоподобен.

Как падах аз над тъмния ти глас.

Виновен съм — от твоя скръбен спомен

не справедливост — милост искам аз.

 

И пак сънувам оня светъл хаос…

(Не подозирах, а съм бил щастлив.)

Обичах

те без милост аз — със ярост.

И съжалявам, че останах жив.