Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
На 20-ти август 917 година става една от най-големите битки в средновековната българска история – битката при р. Ахелой. В нея едни срещу други се изправят българската армия, командвана лично от цар Симеон I Велики и армията на Източната Римска империя, водена от доместика на схолите Лъв Фока.
В годините непосредствено преди битката при Ахелой българо-ромейските отношения са мирни. През 916 г. поредният дворцов преврат в Константинопол променя ромейската политика спрямо България. На власт идва майката на малолетния император Константин VII Порфирогенет – Зоя Карбонопсина, която си поставя за цел веднъж завинаги да ликвидира българската държава.
Императрицата оправдава действията си с намеренията на цар Симеон да стане василеопатор (регент) на нейния син и на практика да управлява Източната Римска империя. За да улесни максимално задачата си за унищожение на България, Зоя сключва мир с арабите и изпраща пратеници при печенегите, маджарите и сърбите с предложение за създаване на съюз срещу България.
Симеон узнава за ромейските дипломатически маневри, както и за подготовката на империята за война с България. Още от 916 г. царят подготвя армията си за сблъсък с пълната военна мощ на Източната Римска империя.
Познавайки ромейските политически приоми, царят разбира, че щом Константинопол е сключил мир с арабите, то ще последва прехвърляне на източната армия на Балканите и нападение срещу България.
Симеон успява чрез дипломатически маневри да провали намерението на сърбите и маджарите да се съюзат с ромеите. Империята успява да привлече малка част от печенегите.
Императрица Зоя Карбонопсина.
Ромеите стигат до Анхиало и се разполагат на лагер в околностите на града, тъй като очакват подкрепление по море. Това обаче не става, тъй като между другарят на флота Роман Лакапин и управителят на Херсонес Йоан Вогас избухва спор. Печенежките отряди, които Роман Лакапин трябва да прехвърли по море се оттеглят и флота му се връща.
Ромейската сухопътна армия решава да се сблъска с българската при първа възможност. Цар Симеон добре познава прийомите на ромейската настъпателна война и ги обръща срещу ромеите. Той подготвя терена около р. Ахелой за битка в продължение на няколко дни. Това му печели стратегическо предимство.
Ромейската армия разчита на класическата си тактика и това допълнително улеснява българския владетел, който е бил напълно наясно, че предвид численото си превъзходство, ромеите ще подценят противника си.
Лъв Фока заповядва фронтална атака срещу българските войски. Ромейският център се втурва в атака. Българите започват да отстъпват към реката. Българската кавалерия започва да тормози ромеите отстрани и им попречва да разкъсат строя на отстъпващата пехота. Лъв Фока заповядва всички сили да влязат в битката и лично ги повежда. Когато българската пехота стига до реката се обръща и блокира ромейската атака.
Скритата кавалерия в гористите височини блзио до днешното с. Каблешково нанася решителния удар на ромеите. Тя, водена лично от цар Симеон, атакува ромейската армия отляво и в гръб. Така ромеите се оказват обкръжени и в редовете им настава паника. Започват да отстъпват към блатата, а българите ги преследват и избиват 28 000 от тях. Лъв Фока успява да избяга в крепостта Месемврия, а другите, които се спасяват бягат към Анхиало. В сражението обаче загиват доместикът на ескувитите и магистъра на арменската гвардия. Загубите на българската армия остават неизвестни.
Въпреки че няма преки последици, битката при Ахелой остава най-голямата българска победа през Средновековието. Тя дава основата на разгърналото се в следващите 5 години широко настъпление на Симеоновата армия в ромейските земи и завладяването на почти всички балкански владения на империята, без Пелопонес, Солун и Константинопол.
