135 години от трагичното събитие – бунтът на офицерите – русофили през 1887 година

ОТРОВНИТЕ СЕМЕНА НА РАЗДЕЛЕНИЕТО СА ПОСЕТИ

На 22-ри февруари 1887 година са разстреляни офицерите – русофили, участвали в опита за военен преврат в България. Организиран е от офицери, емигрирали след неуспеха на проруския преврат от 1886 година срещу срещу княз Александър I Батенберг, когото Русия не одобрява.

В заговора от 1887 година се включват групи офицери от гарнизоните в Силистра и Русе, но бунтът не получава голяма подкрепа и е потушен за няколко дни. Контрапревратът начело със Стефан Стамболов и при съдействието на Софийския и Пловдивския гарнизон успява. Князът е върнат на престола. Срещу офицерите – русофили започва военен процес. Главнокомандващият Рачо Петров подписва смъртните им присъди.

На 22-ри февруари 1887 година в местността Левен табия край Русе са разстреляни майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, капитан Георги Зеленгоров, подпоручик Кожухарски, подпоручик Димо Тръмбецки, подпоручик Енчев, подпоручик Божински и двама граждани – Тома Кърджиев и Александър Цветков. Смъртна присъда получава и капитан Болман, но тя не е изпълнена, тъй като той е руски поданик. С 15 години затвор са заменени смъртните присъди на подпоручиците Мирков и Кръстев.

След повторната абдикация на княза, България остава без държавен глава. Сформиран е регентски съвет начело със Стефан Стамболов, около когото се групират истинските български патриоти. И започва период на остра криза в българо-руските отношения, първата след Освобождението, довела до прекъсване на редовните дипломатически контакти с „освободителката” за близо 10 години напред. Така се поставя началото на период в българската история, наречен „Българската криза”.

Силистренският бунт на офицерите русофили от 1887 година е сред трагичните събития, с които започва разделението и противопоставянето на нацията.