Проф. Пантев за протестите, младите и живот с бюджет 2 лева

Професор Андрей Пантев е  български историк, член – академик на Световната академия „Платон”. Рано сутринта на 21-ви юли, го потърсихме по телефона, за да чуем какво мисли за ставащото в България.

Добро утро проф. Пантев и здравейте !

Добро утро ! Здравейте, радвам се да се чуем.

Изпихте ли си кафето, вашето голямо  изкушение ?

О, да, цяла кофа. Въпреки лекарските предупреждения.

Знам и за друго ваше изкушение – да говорите това, което мислите. Още ли е така ?

Все още. Винаги ще е така.

Скоро не сте идвали в Плевен, а имате немалко приятели тук. Затова да питам: „Как минава лятото на един професор” ?

В тъга и спомени. В носталгия и надежди за нещо да ни се случи малко преди да отидем в онзи, по-добър свят.

Тъжно. Но това е положението. Да ви кажа, че снощи бях на протеста в Плевен, за да отразя събитието. Имаше около 30-тина души. В 11-те общини на плевенска област няма протести. Няма и в съседната ловешка. В София обаче са стотици хиляди. Защо според вас е така и кога едно недоволство се превръща в кауза за цял народ ?

Всяко улично недоволство не може да бъде изцяло обществено или всенародно. Но все пак то е индикация, че има проблеми, че има основателни причини за недоволство. Че има една алтернатива, която се предполага, че ще бъде по-добра. Което не означава, че всичко трябва да се диктува от улицата. Но всичките радикални промени в историята на човечеството са започвали от улицата – от френската до октомврийската революция. Когато институциите не могат да изпълняват своето обществено призвание и функция, не може да се игнорира едно такова недоволство, дори и тогава, когато то не е всеобщо.

Непрекъснато слушам „младите, младите” и се сещам за онази приказка, в която царят заповядал да се избият всички стари хора, защото били безполезни /”Старите хора”, българска народна приказка, б.а./ Та да питам „Само младост стига ли, за да има полза от подобни протести” ?

Младостта е прекрасно биологическо и физическо предимство, но не непременно и умствено. Не ми е удобно от позицията на моето кръщелно свидетелство да отправям този упрек, но младите не винаги са гаранция, че това, което искат и настояват, е непременно светло бъдеще. Ако погледнем ретроспективно към световната история, не малко идиотизми, дори жестокости са осъществени от тиранични режими с инициатива на младите.

Съвсем друг е въпроса, че те са носители на една перспектива. Те ще живеят в една или друга страна, най-вече нашата, така че, те имат право. Но това, че са млади още не означава, че са мъдри.

Според вас как ще свърши всичко това ?

Вероятно с оставка. Вероятно ще изпълзят много сърфисти, които са се качили на вълната на основателния недоволствен гняв. Но дали ще бъде по-добре, това е най-мъчителния шлагер в световната история. Пада един режим, но дали идва по-добър ? Но по принцип винаги когато се срива нещо, или корозира поне, ние си задаваме мъчителния, съмнителен въпрос „А какво следва по-нататък ?” Това не знам. Говори се за промяна. Тази дума е най-баналната синонимна фраза в нашето говорене. Защото „промяна” не означава винаги най-добро.

Тогава как е възможно да имаме едновременно мъдри държавни ръководители, и независима държавна политика пазеща българския интерес ?

Вижте, нито един герой от нашето Възраждане и Национално освободително движение не е загинал със сабя или знаме в ръка за български национални интереси. Той е загивал за Отечеството. За България и българското. Има едно вулганизиране какво значи „интерес” ? Интерес не означава бивши опълченци да стават министри и депутати, а другите да пишат прошения за поборнически пенсии. А да живеем в Отечество, където не всичко може да бъде идеално, но знаем, че това е нашето Отечество ! Че не ни управляват чужденци, че не ни управляват наши невежи. Това е българският национален интерес. И в това отношение можем да кажем, че сегашният гняв е пропит с идеята да стане по-добре за всички. А не за тези, които ръководят, организират или се идентифицират с тези протести.

Излиза, че още не сме си научили уроците. Кой урок от  историята така и не научихме като народ ?

Основният урок на историята е, че няма уроци  Ако човечеството се учеше от историята си, нямаше да има бедност, диктатура, несправедливости и прочие.

Основният урок е да не забравяме, че след като сме се качили на този или онзи административен връх на управление, да не забравяме откъде идваме и да не забравяме другите, които не са се качили на този връх.

Тогава като българи какво трябва да пазим най-много в тези трудни и смутни времена ? Какво ще ни е най-полезно,за да се справим с положението ?

Най-полезно е да не забравяме, че идеята за социална справедливост, не равенство, а справедливост, е един от безсмъртните  инстинкти в природата на човешкия род, на човешката същност в нашата история. Ние не сме били разделени толкова много. Ратаи са сядали да обядват заедно с чорбаджиите по време на  турското робство.

Въпросът е социалната пропаст да не е толкова голяма. Хубаво е, че има богати хора, но да няма много бедни хора. В това е цялата работа. Защото ако гледате тук у нас блясъка на витрините, колоните от луксозни автомобили, пътищата към Гърция – можем да останем с впечатление, че всичко е наред. Но когато се разходиш в райони като моя роден /с. Раковица, община Макреш, област Видин, б.а./, виждаш, че там има мизерия и 2 лв. са бюджет. В това е цялата опасност, за която трябва да мислим.

Да, забравиха пътя към селото нашите управници.

Вижте, клишето „добрия народ и лошите управници” вече е малко изхабено. Защото ние ги пращаме на върха, ние ги избираме, ние ги защитаваме, ние им ръкопляскаме, ние ги гледаме възхитено по телевизора. Не мога да разбера тази невидима сила, която ни увлича нас към едно удовлетворително нещастие, при положение, че знаем, че тези хора са част от нас и ние от тях. Независимо че живеем съвсем друг живот.

.Не смея да ви задържам повече, но ако искате да кажете нещо на плевенчани, нещо, което идва от сърцето ви – направете го чрез нас.

Естествено, че ще е от сърце. Плевен е особен град. От всички други, Плевен е особен град за мен. В Плевен имам преживявания, любови, страдания, разочарования. Плевен е символ и парола за особено усещане на принадлежност. Спомени към народ, към приятели, към среди. Към онова особено чувство когато идеш там и имаш усещането, че си от този град, без да си от там.

Благодаря ви за тези думи и отделеното време. Хубав ден, професор Пантев !