Произхождение (изнасяне) на Св. Кръст Господен

Източник: Храм “Св. ВМЧК Георги Победоносец”

На 1 август Църквата чества Произхождение (изнасяне) на Св. Кръст и почита паметта на св. мчци 7 братя Макавеи, св. Соломония и св. Елеазар.

Днес е Началото на 

Богородичния пост, който започва с Водосвет.

В този ден Св. Църква чества Произхождение (изнасяне) на Честния и Животворящ Кръст Господен. Исторически погледнато този празник обединява два различни по своя произход празника.

1. Явяване на Честния и Животворящ Кръст Господен и
2. Празненство на Всемилостивия Спасител и Пресвета Богородица.

Произход на празника

Поради честите болести през август в Константинопол още от древни времена се утвърдил обичай да изнасят честното дърво на Кръста по пътища и улици за освещаване на местата и за прогонване на болестите. 

Литии

От този ден, както и по-нататък до Успение Богородично, правели литии из целия град, след което го оставяли пред народа за поклонение. Това е изнасянето на Честния Кръст. Този обичай, в съединение с другия обичай в Константинопол – да се освещава вода в придворната Константинополска църква в първия ден на всеки месец (с изключение на януари, когато освещаването се извършвало на 6-тия ден – Богоявление, и септември, когато се извършвало на 14-и – Кръстовден), послужил за основа на празника в чест на Светия и Животворящ Кръст и тържественото освещаване на водата в изворите, което се извършва на 1 август.

Празненството на Всемилостивия Спасител и Пресвета Богородица е установено в Гърция и Русия около 1168 г. в памет на знаменията от честните икони на Спасителя и Божията Майка по време на сраженията на гръцкия цар Мануил със сарацините и руския княз Андрей Боголюбски с езичниците, обитаващи земите в долното течение на р. Волга.

На този ден се извършва водосвет с нов, зелен босилек.

На същия ден Православната църква почита паметта на старозаветните мъченици братя Макавеи, майка им Соломония и учителят им свещеник Елеазар. Живели по времето на сирийския цар Антиох Епифан, който завладял Йерусалим и принуждавал народа към идолопоклонничество. Заради вярата си в Единния и Истински Бог тези вехтозаветни светии приели мъченическа смърт около 180 г. пр. Хр.

Свещеник Георги Атанасов