Обичаи и традии на Цветница

Празникът Цветница, наричан още Връбница, Цветна неделя, Вая, Куклин ден или Палмова неделя, се отбелязва в шестата неделя от Великия пост. Почита се както от Православната и Католическата църква, така и от протестантските деноминации.

На този ден християните отбелязват тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим. Той пристига в града на магаре, а вярващите Го посрещат, като разстилат пред Него маслинови клонки и своите дрехи и Го възхваляват като месиански Цар. 

След като Иисус възкресил Лазар, който бил мъртъв от четири дни, Той тръгнал заедно с учениците си към Йерусалим. По пътя поискал от учениците си магаре, те го взели от близкото селце Витфагия и така Спасителят влязъл тържествено в Йерусалим. След влизането си Иисус продължил към храма, където се смилил и изцелил множество болни хора. Поради тази причина на този ден в църквата се носят върбови клонки, които заменят палмовите, освещават се с молитва за благословение и здраве. Носят се от вярващите у дома, за да бъдат здрави. На този ден дори животните са изкарани на паша, закичени с върбови клонки. Има поверие, че ако някой човек много е боледувал, трябва да увие върбовите клонки около кръста си и така ще се отърве от болестите.

Традициите

Цветница е празник на цветята и с този ден завършват моминските пролетни игри. Привечер на този ден на мегдана се събират моми и ергени, за да играят последното Лазарско хоро. Към него се присъединяват още моми и момци, с което хорото се затваря. Това е първото сключено хоро след забраната да се играят хора по време на Великденските пости.

На този ден се изпълнява и последният лазарски обичай „Кумичене“. Рано сутринта лазарките отиват на реката, като носят цветя, върба и малки хлебчета, наричани „кукли“. Той има различни форми. От там е и другото име на празника Цветница – Куклин ден. Момите се нареждат до реката, пеят обредни песни и хвърлят в нея цвете и парче от „куклата“. По това дали ще останат неподвижни, или ще тръгнат по течението се гадае ще има ли скорошно задомяване за някоя от присъстващите девойки – ако китката или „куклата“ останат на място, скоро сватба не се предвижда, но тръгнат ли бързо по водата е знак за скорошно задомяване. Момата, чиято „кукла“ или китка бъде понесена най-бързо по течението на реката, се провъзгласява за кумица на лазарките, които я вземат на ръце и я носят до селото. В определени райони на страната се правят и обредни люлки, в които първо се люлее кумицата, а след нея и всички останали. След като изпълнят обичая „Кумичене“, девойките пеят песни за любов и брак. Празникът завършва в дома на кумицата, след което на момите се забранява да разговорят с нея до третия ден на Великден, когато те отново й отиват на гости, а тя ги черпи с боядисани яйца и символично им дава прошка.

На празничната трапеза трябва да има постни ястия като боб, картофи, коприва. Тъй като Цветница съвпада с Големия пост, на този ден е позволено да се яде риба. 

На Цветница празнуват всички, които носят имена на растения, цветя, дървета като Явор, Ясен, Детелина, Ралица, Цветелина, Цвета и техните производни.