На днешната дата, преди 25 години, умира Тодор Живков

На 5 август през 1998 г. умира Тодор Живков.

Между 1954 и 1989 година той заема най-високите ръководни постовев Народна република България. От 1954 до 1981 г. е първи секретар,а от 1981 до 1989 г. генерален секретар на ЦК на БКП. Председател е на Министерския съвет на НРБ от 1962 до 1971 г. и председател на Държавния съвет на НРБ (1971 – 1989). Кмет на София (27 май – 1 ноември 1949).

Като участник в партизанското движение ползва псевдонима Янко. По време на управлението си и след това е известен с прозвищата Бай Тошо, Тато, Първия и Бившият Първи (тъй като е бил генерален (първи) секретар на ЦК на БКП).

Роден е на 7 септември 1911 г. в село Правец, Орханийско, в средно заможно семейство. Той е най-голямото дете на Христо и Маруца Живкови – след него се раждат брат му Георги и сестра му Цветана.

През лятото на 1932 година Тодор Живков е приет за член на Българската комунистическа партия (тесни социалисти) при набирането на т.нар. „Кофарджиев набор“, наречен на убития предишната година комунистически функционер Никола Кофарджиев. Малко след това оглавява смятаната за голяма (30 – 40 души) партийна организация в Държавната печатница, а през есента става член на II районен комитет на партията в Подуяне, отговарящ за пропагандата. Според официалните му биографии през следващата година му е възложено да координира демонстрациите в София в подкрепа на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес

След продължителен период, в който няма достоверни сведения за участие на Живков в комунистически организации, през ноември 1942 година той става секретар на районния комитет на Комунистическата партия в софийския кв. Ючбунар. През юли 1943 година, след поредица от арести на комунистически функционери, е включен в софийския окръжен комитет, оглавяван по онова време от Георги Чанков.

Член на Софийския окръжен комитет още отпреди 1944 г., в началото на 1945 година е избран за трети секретар на Областния комитет и е освободен от задълженията му в милицията, за да се съсредоточи върху партийната работа. На проведения от 27 февруари до 1 март 1945 г. Осми пленум е избран за кандидат-член на Централния комитет на партията, с което попада в кръга на висшата партийна номенклатура. През 1945 година за пръв път става народен представител, какъвто остава до 1990 година.

От 17 януари 1948 година Тодор Живков е първи секретар на Градския комитет на Комунистическата партия в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На 5-ия конгрес през декември същата година е избран за член на Централния комитет на партията, като остава негов член до 8 декември 1989 година.

Живков ръководи софийската организация на Комунистическата партия по време на кампанията срещу Трайчо Костов, а от 27 май до 28 октомври 1949 година е и председател на Столичния градски народен съвет. Като член на Централния комитет той участва във всички етапи на кампанията и става първия партиен функционер, поискал публично смъртно наказание за „предателя“ Трайчо Костов.

На 20 октомври 1949 година Живков оглавява Организационно-инструкторския отдел на ЦК на БКП, а през януари 1950 година става секретар на ЦК на БКП, като запазва и поста си начело на Софийския градски комите

Като секретар на Централния комитет Тодор Живков отговаря и за селскостопанската политика, която тогава има голямо значение за режима заради започващата колективизация.

Тодор Живков завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г.

На пленум след 6-ия конгрес на БКП (4 март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП, на която длъжност остава до 4 април 1981 г.

Тодор Живков окончателно се утвърждава начело на режима след XXII конгрес на КПСС в края на 1961 година.

След приемането на новата конституция през 1971 година Тодор Живков става председател на новосъздадения Държавен съвет на Народна република България (фактически държавен глава). 

Промяната в длъжността на Живков укрепва позицията му начело на режима, заемайки най-високата държавна длъжност, като запазва контрола върху изпълнителната власт – през следващите години сменя няколко министър-председатели, без да губи пряк контрол върху тяхната работа. Както и в предходните години, той работи главно в сградата на Централния комитет, чийто апарат организира осъществяването на политическите и управленските решения от държавните органи. Живков държи да осъществява пряк контрол върху военното и вътрешното министерство, включително Държавна сигурност, измествайки на заден план Министерския съвет и дори министър-председателя.

От 4 април 1981 г., избран от 12-ия конгрес на БКП, до свалянето му на 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП.

На 13-ия конгрес на БКП през април 1986 г. Тодор Живков е преизбран за генерален секретар на ЦК на БКП, а на 18 юни – за председател на Държавния съвет на НРБ. 

През октомври 1987 година Живков е извикан в Москва, за обсъждане с Горбачов на Юлската концепция. Той е критикуван за прекалената радикалност на предвижданите реформи, както и за конкретни, смятани за антисъветски действия.

Все пак, въпреки първоначалните си опасения, Живков успява да убеди Горбачов в своята лоялност и да запази постовете си.

В търсене на икономическа подкрепа се обявява за плътно следване на съветската политика (макар че фактически само частично е възприета политиката на Горбачов), дори подава оставка като партиен лидер, която е отхвърлена категорично от Политбюро на 12 ноември 1988 г.

По онова време сред управляващите нарастват притесненията от провал на Възродителния процес, който довежда до консолидиране на турската общност и противопоставянето ѝ на режима, както и от задълбочаващи се външнополитически проблеми. За разлика от някои партийни функционери, които предлагат смекчаване на мерките, Тодор Живков се застъпва активно за тяхното задълбочаване, поставяйки през май 1989 година началото на масовото изселване на български турци в Турция. То предизвиква незабавен ефект върху вече навлязлата в рецесия икономика, като 170 хиляди души напускат работните си места, разстройвайки цели стопански сектори, а други заминават да ги заместят на критичните места.

На 8 ноември при Тодор Живков идват близките до него членове на Политбюро Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев, които го убеждават да подаде оставка. Същия ден отново се среща със съветския посланик, а следващия ден провежда поредица от срещи с най-близкото си обкръжение. На започналото в 17 часа на 9 ноември заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставката си, която е приета и е взето решение мястото му да бъде заето от Петър Младенов. След заседанието Живков лично уведомява за резултата Виктор Шарапов. На продължилия на 10 ноември 1989 година Ноемврийски пленум на ЦК на БКП Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар на ЦК на БКП. Освобождавайки го от функциите му, пленумът му изказва и благодарност за неговата дейност дотогава, а Петър Младенов в речта си изпраща Живков на „заслужен отдих“. Новината за смяната на Живков вече се разпространява в цялата страна, но първо прозвучава от вълните на БНР, точно в 18 часа. Преходът към демокрация и пазарна икономика започва. На 11-ата сесия на IX народно събрание на 17 ноември 1989 г. Тодор Живков е освободен и от длъжността председател на Държавния съвет на НРБ. На следващия пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията. Малко преди смъртта му Живков е реабилитиран от БСП.

Живков е арестуван на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение „задържане под стража“ е заменена с „домашен арест“. Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

Тодор Живков умира на 5 август 1998 година в София. Според официалната информация на БТА, той издъхва в 20:05 след триседмична мозъчна кома. Правителството отхвърля настояванията на семейството му и на Българската социалистическа партия той да бъде погребан с държавни почести.