Великотърновският митрополит Григорий: След Бог, трябва да е България над всичко!

Гулянци отбеляза тържествено 52 години от обявяването си за град на 4 септември. На тържествено заседание на Общинския съвет Н. В. Пр. Великотърновският митрополит Григорий, който е почетен гражданин на осемнадесет града и общини, бе удостоен като почетен гражданин на община Гулянци. Независимо, че общината е в Плевенска област, Гулянци е част от Никополска духовна околия към Великотърновска епархия на БПЦ.

За Църквата, вярата, родолюбието и раздирания от войни съвременен свят с митрополит Григорий разговаря репортер на „Плевен Прес“:

Ваше Високопреосвещенство, какви са българите, тяхната религия и ролята на църквата днес?

Първо, като кажем църква, това не са само хората в расо и форма, а това сте вие, и всеки, който е кръстен в името на Отца и Сина и Светия Дух. Църквата, това сме всички, това означава целия народ, над 85% от всички ни, а не някой друг, който да я подтиква към добри дела, т.е. ние самите да се подтикваме с Божията благословия, като всеки Божи ден поне по една главичка да прочитаме от Светото Евангелие и да се зареждаме с молитва. 

Оттам нататък да не забравяме, че „Оra et labora“ (лат.), вярата, молитвата и работата трябва да ни съпътстват ежедневно.

Господ казва: „И аз работих днес, и вие трябва да работите!“

Това не значи робски труд, а всеки на своя пост да прави нещо. Особено за нашата страна е грешно и бих казал дори престъпно, ако ние не стоим зад това богатство, което имаме: това са над 1300 години България, това не са празни години; дали сме били под робство или не, винаги сме се чувствали българи и свободни в смисъл, с жертвите си, с вярата си, а и не случайно са толкова много нашите мъченици. 

Календара ни е пълен със събития и забележете: във всяко наше въстание, там е и дядо поп, той помага и благославя. Хората са съединени, макар и единени в молитвите и с утешението, че Бог няма да ни изостави, и това е винаги така!

Въпреки нашата често пъти пренебрежителност, придружена и с външен атеизъм, дядо Боже не ни изоставя, защото нашите мъченици, които са безброй, се молят от небето за нашата България. Света Богородица също няма да ни изостави.

От нас се иска само да помним тяхното благословение да имаме Божията благодат, закрила и успех. 

След Бог, трябва да е България над всичко! Това да ни бъде като обща грижа и кауза, като същото е и за църквата. И това да е въпреки какви ли не ощетения и заговори на Злото.

Църквата непрекъснато се моли за нашия успех и всички общности трябва да сме в единение и се борим за доброто на нашето Отечество.

Според Вас, кога ще се сложи край на схизмата между Православието и Католицизма?

Ами, дай Боже да е скоро! Няма сутрин, нито вечер, ние да не се молим за това, за съединението, но не само да кажем, че Схизмата е приключена, а трябва да има едно общо покаяние, заедно с нашите братя католици.

Ето и тук, ние в Белене сме винаги добре дошли и се обичаме като братя. Ние ги благославяме и утешаваме, но в тяхната история се казва, че те са „най-най-най“… Но Господ това не го е казал, ние сме братя Господни, а не да се подчиняваме на някакъв имагинерен наместник на Господ. Няма такъв! 

Господ е винаги между нас.

А разни индулгенции и обичайности са станали като начин на живот при тях!

Предстоят дебати, предстои дълбок размисъл и уточняване, само и само да стане това единение.

Ние все още не можем да служим заедно, заради тези обичайности, натрупани във времето през вековете. А и имаме дадени много жертви зад гърба си, заради тези разделения.

Понеже казахте „жертви“, според Вас, днес тези жестоки убийствени войни на религиозна основа ли са или са продиктувани от борба за богатства, власт и доминация?

Истината е в тези „мириади неща“, наречени власт и доминация. Ще завладеем някого, за да вземем неговите богатства и пазари. Ето как президента Тръмп го каза:

„Ще взема това и онова, защото аз съм силния! Имам и атомни бомби“. 

Е да, но трябва да му кажем: 

„А, по-полека! Чакай малко! Помисли в сърцето си, погледни към Бога и тогава говори и действай с божествен промисъл.“

Да видим душата му: някъде се изсилва, после дава заден ход! Но това са прийоми на дипломацията и служене на някаква си кауза, от позиция на неговата камбанарийка и понятийност!

Снимка: „Плевен Прес“