Артисти на простор

От няколко дни пред ДТ „Иван Радоев“ между две дървета са опънати въжета със защипани на тях снимки. Снимките са на актьори работили през годините в плевенския театър. А вятърът ги развява като прани гащи нагоре – надолу.  Ако това е целта на „инсталацията“ – жалко.

На авторът ѝ бих казала, че е евтина като послание. Евтина като материал, труд и разход. Но е евтина като замисъл. Даже обидна.

Актьорите от снимките не заслужават подобно вятърничаво отношение.  За рибките – да, все пак говорим за „Шарено петле“. Но при актьорите, повечето отишли си от този свят, но оставили трайна следа в плевенския театър – подобна идея е недопустима.  Те не заслужават снимките им да висят по въжетата между две дървета. При това съвсем анонимно. Никъде няма имената им, нито тези на постановките, в които са снимани. Да не говорим, че за да видиш отблизо някоя снимка – трябва да се катериш, за да я погледнеш по-добре.

Уважението към личности и факти минава през  познанието, чувствата и почитта към тях. И умението да намериш най-добрата форма да ги изразиш. В случая – това е един простор. Елементарно. И евтино.