Язовир „Черни Осъм” ще бъде построен когато язовир „Вълчовец” си върне водата

Замириса на избори и политиците извадиха от нафталина „строежа на язовир „Черни Осъм”. И понеже имаме къса памет, но услужливи медии, се хващаме като шарани на политическата „въдица” за строеж на този язовир.

Язовир „Черни Осъм” ще бъде построен когато язовир „Вълчовец” си върне водата. Сравнението не е случайно. Граждански подписки и общинската администрация на Долна Митрополия се бориха докрай да спасят „Вълчовец”. Но не би. Държавата през 2005-та година не можа да намери едни 150 000 лв. за ремонт на основния изпускател.

През 2008-а година община и тогавашното министерство на земеделието се разбират да си поделят разходите по ремонта на основния канал, който довежда водите до „Вълчовец”. По тогавашни разчети това ще струва към 300 000 лв. Отделно 150 000 лв. за изпускателя. Общината прави усилия, но не може да покрие своята част от разхода. „Вълчовец” започва да съхне, а държавата в лицето на земеделското министерство не може да осигури нито цялата, нито половината сума.

Това става по време на управлението на Сергей Станишев като министър-председател /Тройната коалиция/. Тогава министър на околната среда и водите е Джевдет Чакъров, а министър на земеделието и горите – Нихат Кабил.

По това време Плевен е имал своите депутати в 39-то и 40-то Народно събрание, които да работят„в интерес на народа”. Това са Александър Симеонов /БСП/, Дончо Цончев /БСП/, Радослав Илиевски /БСП/, Васил Антонов /БСП/,  Анелия Мингова /НДСВ/, Антония Първанова /НДСВ/, Стела Банкова /Атака/, Митхат Метин /ДПС/, Ася Михайлова /Движение „Напред”/, Андрей Баташов /НДСВ/, Петър Симеонов /БСП/, Румен Петков /БСП/. Някои от тези плевенски депутати изкараха по няколко мандата в следващите Народни събрания.

Кой от тях колко е помагал за оцеляването на „Вълчовец” – няма официална информация. Сега обаче, политици и кандидат-депутати развяват знамето за язовир „Черни Осъм”.

 За „Вълчовец” държавата не е могла да намери едни 450 000 лв. за спасяването на язовира, а как ще намери 500 милиона лева за построяването на язовир „Черни Осъм”?!  Толкова ще бъде приблизителната му цена днес, казват експерти от системата на ВиК дружествата. Защото проектът предвижда строеж на: язовирната стена, два ВЕЦ-а,  магистрален водопровод, пречиствателна станция за питейна вода, прединвестиционно проучване и генерален план за интегрирани водни услуги.

Всичко тръгна от министър Виолета Коритарова, която на 30-ти август каза, че „за да се реши 30-годишният режим на водата в Плевен и Ловеч, се размразява проектът за язовир „Черни Осъм“. https://www.mrrb.bg/bg/ministur-koritarova-razmrazyava-se-proektut-za-yazovir-cherni-osum/

Медиите тиражираха казаното, кабинетът „Главчев” отчете актив, а политици направо започнаха предизборната си кампания с този язовир.

Късопаметните не помнят, че през 1986-та, когато започва строителството на язовир „Черни Осъм” в местността „Смесите” южно от селото, решението за строителство е прибързано. Защото  „се взема без достатъчна обоснованост на необходимостта от язовир. Предварителните проучвания са съсредоточени преди всичко върху инженер-геоложките условия за строителството.” /Аалексндър Радулов – Геологически институт на БАН, 200А2 г./ По онова време германски инвеститори се отказват от идеята за язовир на същото място, точно по тези причини.

През 2003-та година  прединвестиционни проучвания за язовира са направени от италианската компания „Енел Хидро“. Внесени са в МРРБ /министър Валентин Церовски, НДСВ/ и са приети от Национален експертен съвет. Последващ резултат – няма.

През 2012-та Нона Караджова /ГЕРБ/, министър на околната среда и водите заяви, че язовир „Черни Осъм” е включен в дългосрочната „Стратегия за развитие на водния сектор”. “Вярно е, че инвестицията е голяма, скъпа, но има национален консенсус около това”, застрахова се министърката. До този момент конкретен резултат от този „консенсус” – няма.

През февруари 2020-та депутатът Васил Антонов /БСП/ отправя питане до министъра на регионалното развитие и благоустройството за строителството на язовир „Черни Осъм”.

Министър Петя Аврамова /ГЕРБ/ отговаря: „През 2003 г. международна консултантска компания на базата на подписан меморандум между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България и Министерството на околната среда на Италия, изготвя „Проект за комплексно използване на водите на река Черни Осъм”. В него е предложен нов вариант за вида на язовирната стена, като се предвижда изграждането на каменно-насипна язовирна стена с височина от 75 м, тоест по-ниска от предвидената в проекта от 1986 г. Предвиденият терен за изграждането на стената се намира на около 18 км южно от град Троян.

Преди да се пристъпи към работно проектиране и изграждане на нов язовир на територията, то би следвало да се направят нови, актуални хидрогеоложки проучвания, свързани с изследвания на водосборния район и да се изготви нов проект, който да е икономически и екологично целесъобразен”.

Аврамова казва още: „Съществуването на два оператора на територията на област Ловеч, допълнително възпрепятства осигуряването на финансиране на такъв голям проект. Наличието на два ВиК оператора /в Ловеч и Троян, б.а./ не позволява да се ползват средства от фондовете на Европейския съюз, за изготвянето на прединвестиционни проучвания и респективно за финансиране изграждането на техническата инфраструктура”.

Целият отговор може да прочетете тук https://old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/52/ID/9638.

С две думи – изграждането на язовир „Черни Осъм” е мисия невъзможна на този етап. Да, но дойде сушата и режима на водата. С тях и предстоящите избори. Ако 65% от водата се губи заради разнебитената ВиК мрежа, то гласовете на избиратели не трябва да се губят. Така се стигна до изявлението на Комитова, а  язовир „Черни Осъм” – в предизборна стръв за наивници.

Защото и през 80-те, и сега, хората от Черни Осъм ще бъдат „против”, тъй като къщите и имотите им, които се намират под стената на язовира, ще бъдат залети под вода.  Някой мисли ли за това?

Какво ще стане с поречието на реката и уникалната черноосъмска планина, флора и фауна ? Същото ли като с р. Вит при Боаза?!

Какво ще се случи по време на строежа, пък и след него, с Троянския манастир, Националното изложение на занаятите, Природонаучния музей и изобщо с туристическия бизнес в района на селата Орешак и Черни Осъм?

Изглежда не само проекти трябва да се размразяват, но и нечии управленски мозъци. За да се види, анализира и проясни цялата ситуация със строежа на този язовир. И да се каже цялата истина на хората. Както за добрите намерения, така и за последиците от тях, които да бъдат приети или отхвърлени от обществото. Да се бием в гърдите, че само размразяваме проект, си е чиста пропаганда.

Язовир „Черни Осъм” скоро няма да има. А може и изобщо да няма. Безводие и режим на водата в Плевен и Ловеч ще има и занапред. Ето защо е съдбовно важно да бъдат притиснати чиновници и политици за работещи идеи и решения, а не за гола пропаганда.

Още през 2002-ра година изследователски екипи на   Университета в Южна Флорида публикува фундаментално изследване на българския учен Александър Радулов от Геологическия институт на БАН –„Карстовият извор на река Черни Осъм – алтернатива на язовир „Черни Осъм” /”The Karstic Spring of Cherny Osum River as an Alternative of Dam lake “Cerni Osum”/. http:/router.geology.bas.bg/~radulov/pprs/2002_Radulov.pdf

Ето малка част от научното изследване: „Голяма част от водите за битови и промишлени нужди в градовете Троян, Ловеч и Плевен, и в около двадесет села, се осигуряват от водочерпенето на карстовия извор на р.Черни Осъм в биосферен резерват “Стенето”, народен парк “Централен Балкан”. Дебитът на карстовия извор варира от 300 до 1300 dm3 s. Водите са карстови, поради което тяхното количество в извора е в пряка зависимост от количеството на падналите валежи през годината.

Решението за строителство на язовир в известна степен е прибързано, защото се взема без достатъчна обоснованост на необходимостта от язовир. Част от проучвателните екипи изказват мнение за нецелесъобразност на съоръжението.

Необходимо ли е строителството на язовир, чиято възможност за водоснабдяване се поставя под въпрос? Необходимо ли е строителството на язовир, който ще унищожи средата и екологичното равновесие в този все още незасегнат от човека район?

До сега отговорните институции не предприемат проучвания на алтернативни водоизточници. А такива съществуват.

Каптираният карстов извор на р. Черни Осъм усвоява единствено динамичните запаси на Черниосъмския карстов басейн. При прилагане на подходящ способ могат да се усвояват статичните водни запаси. Черниосъмският карстов басейн представлява естествен язовир, чийто води могат да се експлоатират.

Екологичното равновесие ще бъде запазено, защото запасите на басейна ще се възстановяват през пълноводните периоди.  Има основания да се счита, че статичните запаси на басейна са достатъчни, за да покрият необходимите количества за водоснабдяването на населението в районите, страдащи от хроничен недостиг на питейни води. Усвояването на статичните запаси ще предотврати необходимостта от строителство на язовир “Черни Осъм”.

За такава възможност до момента не се говори. Интересно защо?

Защо не се помисли и за друго – предоговаряне между Плевен, Ловеч и Троян, на процентното разпределение на водата идваща по магистралния водопровод от Черни Осъм? Защото за Плевен са договорени 45%, останалите са за Ловеч и Троян. Но Плевен е с 99 000 жители, докато Ловеч е с малко над 30 хил., а Троян с малко над 19 хил.? Не би ли следвало Плевен да получава 50% от водата?

Не би ли следвало държавата да отдели едни 250 млн. лв./по мнение на експерти/, за смяна на амортизирания магистрален водопровод на Черни Осъм? Авариите по него не спират, ремонтите също. Докато се подмени цялата ВиК мрежа на Плевен, което кой знае кога ще стане, един нов магистрален водопровод ще е от полза за всички.

Не би ли следвало най-после да се мисли аналитично, информирано, експертно и глобално за изход от суша, безводие и съсипана ВиК мрежа? Но…мисленето е трудна работа. Затова повечето хора съдят /Карл Густав Юнг/.