Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
Плевенското село Трънчовица даде на България Григор Вачков. А защо не след време да даде и друго име – на Марио Любенов. Общото между двамата е не само Трънчовица. А онази дълбока обич към родното място и всепоглъщата страст към „занаята”. При Вачков – към театъра, при Марио – към лозята.
Дете
И ще успее. Защото неговото послание към хората е „никога да не спират да следват мечтите си, да се борят за своето и да не забравят откъде са тръгнали”.
Как стана така, че от „пилот на самолет” сега си запален лозар?
Тук точната дума е любов. Постоянно ходех да помагам на баща ми и дядо ми с лозята. Тогава още не знаех, че ще се заема с това начинание. Заради историите, които дядо ми разказваше, се влюбих в лозарството и винопроизводството. Този занаят винаги е съществувал в моя род и се е предаван през поколенията. Сега е моят ред да продължа традицията на семейството си и съм горд с това.
Защо тогава не отиде да учиш в лозаро – винарския техникум, а завърши езиковата в Ловеч? Това от полза ли ти е сега?
Отначало не знаех, че ще се занимавам с лозята. Отидох в езиковата в Ловеч, за да науча немски, защото много исках да стана пилот на пътнически самолет. В момента висшето ми образование също е на немски и имам възможност да специализирам в чужбина, което е голям плюс за мен.
Как започна всичко? С какво тръгна и до къде си стигнал в момента?
Родителите ми винаги са имали лозя през годините. С баща ми решихме да ги развиваме като дълготрайна инвестиция и нещо, което ще остане за поколенията след нас. Започнахме с 2 декара лозя. Сега са 15, с перспектива да станат 30 до 2-3 години. С целогодишната работа по лозето се оправяме сами. Всички пръскания, резитби и т.н. ги извършваме сами, или с трактора. В началото имахме един малък мотоблок, с който обработвахме междуредията. Не разполагахме с почти никаква техника. Само с малко земя и много ентусиазъм за работа. Баща ми имаше частични познания и се налагаше да купуваме много стара литература, с помощта на която придобихме така нареченото ноу-хау. В момента разполагаме с 2 трактора, пръскачки и много добри инструменти за работа.
Лозето се намира в село Трънчовица. Прекрасно кътче, което се слави с велики хора и плодородна почва. Старите лозови насаждения са 10 декара, а младите са вече пет. Деля ги на млади и стари, тъй като правя стратегическо разпределение, за да може обработката да е по-лесна и по-бърза. Много важно е как едно лозе е подредено, но това е друга тема.
Лозята ни включват предимно сортове, като каберне совиньон, евмолпия, сторгозия, хамбургски мискет и мерло. Тази есен ще бодем и бели сортове като совиньон блан и шардоне. Сортовете, които сме избрали са с много добри вкусови качества за изработване на вино. Освен това не са толкова претенциозни от към климатичните условия.
Любимият ти сорт или вино?
Имам много такива, защото всеки един сорт доставя различен вкус и различна емоция. Но сортът евмолпия е един много добър пример, че българското грозде не е по-лошо от чуждото. Виното от него е много ароматно и има голям потенциал за стареене. На 2-рата година от отлежаването, се усещат много аромати и вкусът му е невероятен.
Целта ти е да станеш винопроизводител. Този пазар е разпределен между големите играчи в бранша. Как смяташ да се наместиш там, така че да успееш?
На Запад има много малки винопроизводители, като с това се занимават предимно семейства. Ние няма как да се борим с големите. Заради това предлагаме качество и емоция на клиентите. Ние ще диференцираме нашите продукти към клиенти, които искат да се насладят на незабравима емоция от българското вино.
Държавата как помага на младите предприемачи у нас ?
Най-голямо значение има подкрепата на семейството. Аз започнах от нулата и благодарение на тяхната подкрепа стигнах до тук.
От страна на държавата, в този сектор, няма почти никаква помощ. За да получа финансова подкрепа от държавата, трябва да отговарям на прекалено високи изисквания. Общо взето сами сме си спонсори. Това е и една от причината, много млади хора да се отказват от мечтите си в България. Но мен това не ме отказва. И няма да ме откаже да продължа да се развивам. Човек трябва да знае за какво се бори и да държи на своето.
В момента очаквам резултат от регистрацията на търговската си марка. След като патентовам марката си, ще мога да пристъпя към осъществяването на голямата си мечта – да стана винопроизводител. Това е най-дългата и комплицирана процедура, като към нея се включва и построяването на изба. Тук говорим за една солидна инвестиция. Мисля, че всеки може да направи една проста сметка и да види за какви финансови средства говорим. До сега съм инвестирал предимно в техника и земя, но ми предстоят още доста тежки финансови решения.
Но това са големи отговорности за млад човек, решил да прави собствен бизнес?
Точно така. И тук идва веселата част. Всеки месец подавам декларации, после има годишни такива и куп други документи. Административната част в бизнеса е важна и неотложна. Ставаш отговорен към институциите, а това е от огромно значение за бизнеса. После следват такива неща като: следене на времето, наблюдаване на развитието на растенията, подбора на правилните препарати, поддръжка на техниката. Това за мен не е просто бизнес, а начин на живот, който водя от известно време.
В момента учиш “Стопанско управление”. Как ще приложиш наученото от университета в бизнеса, който искаш да развиваш?
Благодаря за въпроса! Имам много хубави предмети, като микро– и макроикономика, които ме учат как да следя пазарите и как да се нагаждам в тях. Отделно предмети като “Управление” ме учат, как да управлявам екип, с който да бъда оптимален в работата си. Мисля, че образованието е много важно в бизнеса и не може без него.
Водим този разговор в момент на пандемия. Застрашава ли тя плановете ти за в бъдеще, по отношение на лозята и производството на вино ?
Всяка една криза е едно ново начало, едно прераждане и отпушване на пазарите. Оптимист съм относно това, което ще се случи, защото позитивното мислене е 50 % от бъдещия успех!
Какво е посланието на Марио Любенов към младите хора от Плевен, които гонят мечтите си като теб ?
Мисля, че има наистина много стойностни млади хора в България, които се борят да постигнат своите цели и имат много добри бизнес идеи. Моето послание не само към младите хора в Плевен, а и в цяла България, е никога да не спират да следват мечтите си, да се борят за своето и да не забравят откъде са тръгнали. Невъзможни неща не съществуват и е важно да знаят, че бъдещето на страната ни зависи от нас. Животът е такъв, какъвто си го направиш – нито повече, нито по-малко.
