
Десислава Трифонова е родена на 07.11.1985 година в гр. Кнежа. Завършва средното си образование в гр. Кнежа, а висшето си в Софийски университет „Св. Климент Охридски” – специалност „Право“ със специализация „Международно право и международни отношения“.
Професионалната ѝ кариера започва през 2010 година, като младши експерт в Министерство на финансите, като отговаря за законотворчеството в областта на акцизното законодателство. През 2012 година започва работа като главен експерт в Държавен фонд „Земеделие”, където участва в прилагането на Програмата за развитие на селските райони. По-късно става началник отдел „Методология и контрол” в дирекцията, която прилага същата програма.
През 2019 година става съветник към политическия кабинет на заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика.
От 02.11.2020 до 12.05.2021 година е изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции.
Сфери на компетентност на Десислава Трифонова са: данъчно законодателство, държавни помощи, управление на европрограми, законотворчество и привличане на инвестиции.
Десислава Трифонова за пръв път участва в предизборна кампания като кандидат-депутат. Включена е в листата на ГЕРБ-СДС за участие в предстоящите избори на 14-ти ноември, на трето място, с преференция № 103.
Госпожо Трифонова, как според вас изглежда инвестиционната политика в област Плевен през последните 4 години ?
Процесът на привличане на инвестиции се осъществява както на ниво правителство, така и на местно ниво от съответната община. На правителствено ниво за град Плевен за периода 2019-2021 за привлечени, т.е. сертифицирани инвестиции на стойност над 126 млн. лева, които се очаква да създадат 1653 работни места.
За да се усети обаче разлика от хората, трябва да увеличим значително активността в привличането на инвестиции в града и в областта като цяло.
Предстои и нов програмен период, като Република България ще получи общо по всички механизми за финансиране 50 млрд лева, което е огромен шанс за страната ни.
Защо според вас е толкова труден процеса с инвестициите в страната и в област Плевен ?
Не бих казала, че процеса по привличане на инвестиции в страната е труден процес. През кризисната 2020 година е постигнат рекорд по линия на сертифицирани инвестиционни проекти за последните 6 години в размер на 1 млрд. лева, създаващи 4351 работни места. Това беше знак за доверие в политическата стабилност в страната и добър инвестиционен климат.
За съжаление в следствие на лошото управление в последните 6 месеца имаме спад на преките чуждестранни инвестиции с 64% спрямо миналата година и ще бъде много трудно да си възвърнем позициите на международния пазар за привличане на инвестиции.
Важни предпоставки за привличането на инвеститори в град Плевен и областта са наличието на квалифицирана работна ръка и на подготвени индустриални терени с готова цялостна довеждаща инфраструктура, т.е. индустриална зона.
По отношение на наличието на квалифицирана работна ръка, трябва да положим усилия максимално за приближим образователната система до нуждите на бизнеса, като приложим принципа „бизнеса учи” и да популяризираме образованието, което Плевен предлага.
В Плана за възстановяване и устойчивост е заложена програма за изграждане индустриални зони за над 416 млн. лева и се надявам местната власт да има готова стратегия в тази посока и вече да е предприела действия по изготвяне на проект за усвояване на средства по плана, тъй като сроковете за това ще бъдат кратки.
Като експерт в тази област как виждате личния си принос в привличането на инвестиции за Плевен, като евентуален наш депутат ?
Първата ми задача ще бъде да се срещна с всички кметове от областта, за да координираме действията си по привличане на инвестиции и да работим в екип. Смятам че освен да имаме готови терени за инвеститори и да повишаваме квалификацията на човешкия капитал в областта, трябва да работим много и за популяризиране на региона. Един от основните инструменти за това са двустранните търговски камари и провеждането на конференции, на които инвеститорите да видят ангажираността на местните институции и условията, които предлагаме. Трябва да установим тесни връзки с търговските камари и да работим активно с тях по привличането на инвестиции.
Новият програмен период 2021-2027 още не е отворен. Има инвеститорски проекти, които разчитат на европейско финансиране. Как ще се развият нещата според вас, по този проблем ?
Наистина предстои нов програмен период, като Република България ще получи общо по всички механизми за финансиране 50 млрд лева, което е огромен шанс за страната ни.
Няма да крия, че съм силно притеснена за новия програмен период и за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост.
За съжаление имаме почти нулева готовност както за новия програмен период, така и за прилагане на Плана за възстановяване и устойчивост.
За новия програмен период по време на първия служебен кабинет не се предприеха абсолютно никакви действия. Тепърва преди месец започна по-активна работа в работните групи за изготвяне на програмите.
Проблемът с парите от ЕС ще дойде от две страни – от една страна държавния апарат на правителствено ниво няма готовност с процедури за договаряне на инвестиционните проекти и това значително ще забави изпълнението, а от друга специално за Плана за възстановяване и устойчивост. Първо ще загубим възможността за получаване на аванс от 1.6 млрд. лв, което ще доведе до невъзможност за бързо разплащане на аванси за инвестиционните проекти и второ до края на 2022 година трябва да сме договорили 70% (8.5. млрд лева) от плана, иначе ги губим. И всичко това поради липса на стабилно правителство. На практика новото правителство, каквото и да е то, ще има 12 месеца, за да договори тези средства, което не е правено досега в историята на страната.
Политическата нестабилност доведе до това България да загуби ценно време както за програмиране, така и за усвояване на парите от ЕС.

Според професионалната ви визитка сте експерт и в сектор земеделие. Затова да ви попитам, с какво селскостопанската политика на ЕС помага на българското земеделие ?
Линиите на подпомагане са две и са много важни за устойчивостта на нашето земеделие и за неговото модернизиране. От една страна фермерите получават годишно подпомагане за дейността, която извършват с цел намаляване на производствените разходи, т.нар. субсидии. От друга чрез Програмата за развитие на селските райони имат възможност за подкрепа на инвестиционните си проекти, като това води до подобряне на тяхната конкурентноспособност и ефективност при производството.
Според вас яде ли българинът качествена храна – плодове, зеленчуци, месни и млечни продукти ?
В последните години имаше целенасочена политика и по линия на европейското финансиране и национална такава за стимулиране на производството на био продукти. Беше насочено целево финансиране както за подобряване на качеството на произведените плодове и зеленчуци, така и на месо и млечни продукти.
Бяха създадени и възможности тези продукти да се продават на специални фермерски пазари, което да скъси и веригите на доставки.
Много от производителите вече се съобразяват с новите тенденции за екологично чисти български храни, но има още какво да се желае от пазара и за това ще насочим основните си усилия към това в следващите години българското земеделие да се насочи изцяло към производство на екологично чисти храни и в същото време да опазва околната среда в максимална степен. Ще бъде заделен голям финансов ресурс и за двете по линия на европейското финансиране.
Това, което ме радва е, че виждам земеделски производители от региона, които въвеждат екологични практики при почвообработката и производството на продукцията си.
Защо се стигна до злоупотреби с програмите за европейско финансиране в сектор земеделие ?
Проблеми с опити за измами с евросредствата имаше основно в предходния програмен период 2007-2013 година. Това беше първия програмен период на страната ни от влизането ни в Съюза и донякъде беше очаквано да има такива опити. Администрацията все още прохождаше в сферата на контрола на евросредствата.
В този програмен период 2014-2020 година нещата стоят по съвсем друг начин. И доказателство за това е, че няма наложена нито една финансова корекция от страна на властите на Европейската комисия и че всички средства вече са договорени, а разплащането им ще приключи през 2023 година.
Вече имаме стройна и добре изградена публична система за контрол на евросредствата, като всички приеми вече са електронни.
Като бъдещ депутат каква ще бъде личната ви кауза в областта на земеделието за регион Плевен ?
Целите за нашето земеделие в региона ще бъдат свързани с няколко неща.
На първо място това, което ми направи впечатление е, че въпреки увеличения брой точки за Плевен и Северозападния регион по селската програма, което дава повече шанс за финансиране на проекти на фермерите, повечето проекти са по мерките с малко финансиране и малки инвестиции, т. нар. подмерки 6.1 и 6.3, т.е. по големите мерки за модернизация на земеделските стопанства (подмярка 4.1.) и преработка на земеделската продукция (подмярка 4.2) проектите са малко.
Трябва да променим това и ако е необходимо да се увеличи броя на точките, които земеделските стопани от Плевен и Северозападния регион получават да се увеличи. Сега е момента за подобни действия, тъй като в момента се пишат критериите за финансиране.
Също така целево приоритетно финансиране трябва да се насочи към секторите животновъдство и производство на плодове и зеленчуци в област Плевен. И не само за първично производство, но и за преработка. Така от една страна ще повишим устойчивостта на земеделския сектор в региона, а от друга ще увеличим добавената стойност в икономиката на областта.
Не на последно място трябва много активно да се работи за прехода на земеделския ни сектор към т.нар. „зелена икономика”. Финансиране за това ще бъде налице, просто трябва да подпомогнем нашите фермери в този процес.
Купуването и продаването на гласове е престъпление.