R.I.P. Таньо Клисуров, поетът на душата

Казвахме му Заралията. Неизменна част от компанията. И от великотърновската студентска бохема. Бяхме млади, луди и влюбени. Отиваме си един по един. Таньо остава да живее в душите ни с поетичните образи и метафори. И типичното меко старозагорско произношение. Днес той се пренесе в небесните вселения. Присъедини се към Иван Радоев и всички наши поети, които пият ракия с Бога. Сбогом, Таньо!