IN MEMORIAM: Евгений Каравасилев, директор на вятъра

Знакова фигура в Плевен, със своя външен вид, познания за книги, музика и мотори. За дълго се запечати в съзнанието ми служебната среща с него в телевизията. Попита ме аз ли съм програмния директор. Да, казах, аз съм. А вие сте ?! Директор на вятъра, беше смайващия отговор.

Така се запознах с Евгений Каравасилев. Видяхме се още два пъти. Поводът – предаване за мотори. Не можа да стане. Но пък завинаги запомних невероятният стил на обличане и поведение. Тънкото чувство за хумор, страстта по филми, музика и мотори. И онова едва доловимо аристократично излъчване, което имат хората знаещи цената си.

Не познавам семейството му, не знам на какви изпитания го е поставил живота. Видях го един ден, ходеше бавно, леко накуцвайки, с неизменните черни кожени дрехи и бомбе. Този път и с бастун. Черен, елегантен, красив бастун, който беше като аксесоар към безупречния му външен вид.

Излъчваше спокойствие и характер. Досещах се, че нещо със здравето му не е наред. Но си помислих „Този мъж е як, ще се справи”.

А ето, че днес го изпратиха към вечността приятели от цяла България, яхнали моторите си. Видях ги на кръстовището при хотел „Балкан” тръгнали да изпратят душата на своя приятел по дух. Защото знайно е, че колата вози тялото, а мотора – душата !

А душа, която обича мотори и вятър – обича и хората. Те загубиха днес един неподражаем рокер и съгражданин !

Поклон пред паметта му !