… в парцелите с пълзящата трева, където и баща ми спи от лани, на камъка му прислонил глава, говорим си под грачещите врани, аз казвам – този свят е оглупял, не съжалявай, тате! – че те няма, един на друг си правим рядка кал и всяка глътка въздух е измама, …
Виж още »