99 години от преврата на 9-ти юни 1923 година

Навършват се 99 години от държавния преврат в Царство България станал на 9-ти юни 1923 година. Той става през нощта на 8-ми срещу 9-ти юни 1923 година. Извършен е от армейски части под ръководството на Военния съюз. Отстранено е правителството на Българския земеделски съюз /БЗНС/ начело с Александър Стамболийски.

В подготовката на преврата участва и Народния сговор,  а впоследствие той получава подкрепата на повечето опозиционни сили, като се изключи втората по големина парламентарна партия – Българската комунистическа партия /БКП/.

Въпреки съпротивата на верните на БЗНС поддръжници от селяни и верни на Стамболийски войници, вдигнали се в негова защита, съпротивата им е смазана, а Стамболийски е зверски убит от деец на ВМРО. Освен Ал. Стамболийски е убит и кметът на София Крум Попов и други земеделски дейци.

Правителство, начело с Александър Цанков завзема властта. През август 1923 година се създава т.н. Демократически сговор, в който влизат освен Народния сговор и бивши опозиционни партии.

Сговорът е наричан презрително от някои от противниците си „Черния блок“ или „Черния кървав блок”.

в корена на Деветоюнския преврат е режимът на Стамболийски, републиканец и пацифист по убеждения. В стремежа си да възстанови страната от разрухата след Първата световна война, премиерът земеделец налага драстични реформи, които срещат силна съпротива – поземлена, въвеждане на трудова повинност, задължително гласуване с наказателни глоби до 500 лв. Оранжевата гвардия подлага на гонения легалната опозиция в лицето на Конституционния блок.  

В началото на 1923 г. Стамболийски разпуска еднолично ХІХ НС и с промяна на конституцията и нова избирателна система печели триумфално 212 места в новия парламент. На практика по време на управлението му е наложена диктатура, която настройва всички срещу земеделците. Дори комунистите ги наричат аграрфашисти. ВМРО е бясна след Нишкото споразумение от март 1923 г., с което Стамболийски се ангажира да ликвидира организацията в името на Федерация на южните славяни.  

И отмъщението не закъснява.

След залавянето Стамболийски е подложен е на зверски гаври и мъчения, на каквито едва ли е подлаган друг премиер. Той е плют и язден от палачите си, намушкан е с 30 ножа 97 пъти, ушите му са отрязани, а скалпът му е свален наполовина.
Убит е садистично заедно с брат си Васил от „брадатите облаци” – четници на ВМРО, начело със скопския войвода Величко Велянов – Чичето. 

Преди да издъхне в адски мъки, написва с кръвта си на стената на стаята, в която е измъчван, датата и часа на зловещото престъпление. Помещението, част от музейната сбирка, и днес вдъхва страх. 

 Главата му е отрязана и поставена в конска торба. Лично „черният капитан” Харлаков – водачът на отряда главорези, отнася торбата с главата на Стамболийски в София. 

Телата на братята Александър и Васил Стамболийски са погребани в паметник костница в местността Янини грамади край Славовица. Там всяка година земеделците организират масово поклонение.