98 години от Деветоюнския преврат

Ръководителите на деветоюнския преврат. Снимка – Интернет

Преди 98 години, през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г., Военният съюз извършва държавен преврат, насочен срещу земеделското правителство на Александър Стамболийски. Своеобразният щаб на акцията се намира в дома на един от заговорниците и водач на създадения няколко години по-рано от запасни и действащи офицери Военен съюз – ген. Иван Русев.

София е поставена бързо под контрола на превратаджиите без жертви.  Тук недоволството от режима на Стамболийски е силно. Земеделските министри са арестувани. Съставя се ново правителство начело с университетския проф. Александър Цанков. В кабинета му влизат в лично качество радикал, националлиберал, народняк, демократ и социалдемократ. На практика всички политически течения са представени в правителството без свалените земеделци и комунистите. Това е и ясна индикация, че в навечерието на самия преврат срещу земеделския режим са е опълчил широк политически спектър, включително комунисти и анархисти. Самата БКП също заема позиция на неутралитет.  

С редица свои действия по време на самостоятелното си управление БЗНС успява да се скара с много различни политически течения и широки среди на българската интелигенция.

Съставяйки самостоятелно правителство, земеделците официално заявяват, че ще управляват не по-малко от 15-20 години. Подобно поведение бързо настройва цялата опозиция срещу „невежествените дружбаши“.

Въведеният от 1 юли 1921 г. нов правопис довежда до съпротива сред интелигенцията.   Академичният съвет на Софийския университет протестира против увеличените такси и тенденцията да се ограничи политическата дейност на преподавателите.Военния съюз  замисля свалянето на кабинета още със създаването му. Сложни са отношенията и с ВМРО, която разглежда оранжевата партия като „пораженци“, виновни за пробива при Добро поле и Войнишкото въстание.

Превратът е проведен съгласно предварителните планове – действията в София започват в 3 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно, след телеграфно потвърждение, започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията. За действията в София отговарят Велизар Лазаров и Дамян Велчев – те, както и много други запасни офицери, връщат униформите си и поемат командването на военни части. Лазаров е обявен за началник на Софийския гарнизон и ръководи обезоръжаването на полицията и Оранжевата гвардия в столицата.

В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е образувано ново – начело с Александър Цанков и включващо представители на всички опозиционни партии, с изключение на комунистите. Министрите се събират в 10 часа предишната вечер в дома на Иван Русев. Тук в четири и половина през нощта Лазаров и Велчев им докладват за успеха на преврата. Цар Борис III, след като изчаква потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолства, утвърждава с указ новото правителство по обяд на 9 юни.

В преврата активно участват и автономистите от ВМРО. Дейци на ВМРО убиват Райко Даскалов и други земеделски водачи и сътрудничат на Цанков срещу левицата.

Ръководството на БКП се отказва да се намеси в защита на сваленото земеделско правителство, заемайки „позиция на неутралитет“. ЦК на БКП преценява, че става дума за уреждане на сметки между „селската и градската буржоазия“. Ръководството ѝ оказва активен натиск върху местни структури да не подкрепят съпротивата на земеделците.

В Славовица, където се намира и Стамболийски, се събират към 3 хиляди зле въоръжени селяни от околните села и под негово ръководство на 10 юни се разполагат в околностите на Пазарджик, където са разпръснати от армията. Александър Стамболийски отива в село Голак, откъдето произлиза жена му, и е заловен там от общинските власти на 14 юни, предаден е на коменданта на Пазарджик Славейко Василев и е отведен в града. По нареждане от новото правителство, той е убит от група на ВМРО, водена от Величко Велянов.

 Въпреки липсата на организация и единно ръководство множество хора в страната се вдигат на въоръжен бунт.

Най-масово е въстанието в Плевенско.

На 9 и 10 юни, под ръководството на земеделските водачи Георги Кочев и Цоньо Матов, се вдигат почти всички села от Плевенска околия. На 11 юни лидерът на местната организация на БКП Асен Халачев, въпреки позицията на неутралитет на ЦК, слага началото на въстанието в Плевен. Въстаниците завземат почти целия град, в ръцете на властта остават само казармата, околийското и окръжното управление. Същия ден от члена на ЦК Тодор Луканов идва нареждане да се прекратят въоръжените действия. До края на деня силни правителствени войскови части сломяват съпротивата на въстанието в селата около Плевен.

Прочетете също

Конкурс „Моето приключение край Дунав” организира община Гулянци

гр. Гулянци, център. Снимка – интернет. Община Гулянци, ЦОП гр. Гулянци и МКБППМН организират конкурс …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *