95 години от рождението на Иван Радоев

На 30 – ти март 1927г. е роден големият български драматург Иван Дашев Радоев, на чието име е кръстен Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ в гр. Плевен, както и улица на неговото име в кв. „Овча купел“,  гр. София.

Роден е в  гр. Пордим – Царство България, завършва гимназия в Плевен. През 1947-1949 г. следва право и българска филология през 1949-1951 г. в Софийския университет.

Работил е като редактор във в. “Стършел”, в. “Родни криле”, сп. “Български воин”, а после и в Българска телевизия, като драматург в Народната опера – София /1963-1968/, в театър “Сълза и смях” /1970-1972/, театър “София” /1972-1986/, както и в Пернишкия театър /1986-1990/.

Автор е на първия любовен цикъл, печатан след септември 1944 година, станал повод за бурна дискусия. По юношески чистата романтично обагрена лирика е възприета от нормативната критика като „сексуално-буржоазна“, „еротична“, „порочна“, „упадъчна“.

Постепенно упреците за „вредителството“, за липсата на „идейно здраве“ се прехвърлят върху личния живот на поета. Той е принуден да напусне София и да се установи в Сливен и Бургас. Радоев е един от създателите на т. нар. лирична драма през втората половина на 50-те години. В малките пиеси „Джудо“, „Петрол“, „Ромео и Жулиета“, „Моцарт“ от 1986 година за първи път в българската драматургия са представени младежките несъгласия и бягства, станали причина за спирането на спектаклите.

Сред по – известните му поетични произведения са : „Шумят знамената“ (1951), „Баладична поема“ (1960) и „Да бъде любов“ (1993).

В негова памет  са отпечатани три посмъртни издания: „Автентичният абсурд“ (2001, интервюта), „Свързване“ (2007, избрани стихове) и „Чудо“ (2007, избрани пиеси).

Известен е на публиката с пиесите „Светът е малък“,, , „Юстинианова монета“,, , „Кълбовидна мълния“, много други.

Неговият син, който носи същото име, е известен наш актьор, роден е на 7 октомври 1972 година. От 1995 година постъпва в трупата на Театър „Българска армия“. Изключително талантлив и неслучайно е носител на наградата „Аскеер“ за ролята му „Йонадав“, в едноименната пиеса и наградата на името на Иван Димов за млад актьор, Златна роза за ролята му във филма „Емигранти“.

Драматургът Иван Радоев умира на 67 г. през 1994 г. на 10-ти юли. От тогава, той пие ракия с Бога.