9-ти септември – датата, която ни разделя

Манифестация по случай 9-ти септември, официален празник на България до 10 ноември 1989 година. Снимка – интернет.

Днес, 9-ти септември 2021 година, се навършват 77 години от онзи 9-ти септември през 1944 година, когато „победи пролетарската революция и монархо-фашизма бе унищожен”, според официалната комунистическа идеология по онова време в България.

Пеко Таков държи реч на гарата в Червен бряг, 9 септември 1944 година. Снимка – интернет.

Бърз преглед днес на електронните медии в страната, показва необяснимо мълчание за датата 9-септември. Подобно мълчание е неоправдано и води до липса на колективна памет за събития със съдбовен характер в българската история.  9-ти септември 1944-та е такова събитие. С фатални последици, но и с неоспорими положителни факти. Като качеството на образованието например, като изключим идеологическите дисциплини. Или на храната – плодове, зеленчуци, месо, мляко.

През 1988 година производството на месо например е 565 хил. тона, а сега – 156 хиляди.  На домати – 809 хил. тона, сега – 122 хиляди. Сирене – 113 хил.тона, сега – 51 хил. т. През 1988 година детските градини в България са 4 666, а днес – около 2 000.

Тези факти обаче, вървят успоредно с „ръководната роля на БКП” и едноличният режим на Тодор Живков. И с всички последици от този режим. Който беше свален на 10-ти ноември. Пак с преврат, като на 9-ти септември. Тогава т.н. Отечествен фронт прави заседание в Банкя на 8-ми септември 1944 година и взема решение за завземане на властта. Свалено е законното правителство на Константин Муравиев.  Изглежда Банкя има решаващо значение за съдбата на България.

Забравя се факта, че намеренията на  отечественофронтовското правителство за възстановяване на демократичния режим и на Търновската конституция, така и не се реализират. По-късно това се отчита като грешка, създаваща условия за възникването и утвърждаването на тоталитаризма.

Този факт е изключително важен, защото същото се случи и след Десети ноември 1989 година. Намеренията не се сбъднаха, и грешките се повториха…

10 ноември 1989 година, пленум на БКП, Петър Младенов обявява излизането на Тодор Живков в „заслужена почивка“. Снимка – интернет.

Точно заради това журналистите не трябва да подминават с мълчание датата 9-ти септември 1944 година. Какво е станало тогава – въстание, революция или преврат, в Уикипедията го пише. Кървавите събития с Народния съд, избитите като врагове на народа министри, депутати, свещеници, кметове, банкери, генерали, земеделци, журналисти – имат своята предистория. И тя е свързана с приетия преди 9-ти септември 44-та година мракобесен Закон за защита на държавата. Той влиза в сила от януари 1924 година до октомври 1944. Безследно изчезват в масови гробове именити писатели, журналисти и обществени фигури като Гео Милев и Йосиф Хербст, а поетът Никола Вапцаров е разстрелян.

Интерпретацията на всички тези събития не е еднозначна. Затова този период от историята трябва да бъде разглеждан заедно с причинно-следствените връзки, довели до него. За съжаление, до обективното тълкуване на съвременната история ще бъдем далече, докато в колективната памет на българина тези събития имат различен знак.

Това, с което всички са съгласни обаче е, че случилото се през втората половина на 40-те години от миналия век, коренно променя развитието на съвременното българско общество и най-вероятно ще продължи да оказва влияние и в бъдеще.

Точно заради това, днешният 9-ти септември не трябва да бъде подминаван с мълчание. В името на нашето бъдеще, на бъдещето на следващите поколения българи. Днес, 9-ти септември 2021 година, може поне да прочетем написаното от Георги Лозанов за четирите прочита на 9-ти септември, тук:

https://www.dw.com/bg/%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-9-%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-%D0%B8-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BC-%D0%BD%D0%BE%D0%B2/a-50355931

Прочетете също

Десислава Трифонова /ГЕРБ/: Личната ми кауза е привличане на инвестиции в област Плевен чрез добра индустриална зона, реклама на региона и екипна работа с общините

Десислава Трифонова, кандидат-депутат от листата на ГЕРБ-СДС, под № 3 и преференция 103, за участие …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *