На 9-ти март 1230 година цар Иван Асен II разбива на пух и прах многобройната войска на Теодор Комнин. Това става в ранните часове на деня край река Клокотница на 10 км от Хасково. Иван Асен II заповядал пергамента с нарушения договор да бъде набучен на копие и така вдъхнал на малобройната си войска жажда за справедлива победа. Теодор Комнин паднал в плен заедно със синовете и дъщерите си. Били откарани в столицата, а пленените обикновени войници – нахранени и пуснати по домовете им. Нечувано благородство и човечност по онова време. Победата при Клокотница има дългосрочни стратегически и политически последици. България става първостепенна балканска сила. Българският цар – всепризнат авторитет сред ромеите и всички съседни държави.
На 9-ти март 1985 год. в 21.30 ч. на гара Буново избухва бомба във вагона за майки с деца в експреса Бургас – София. Загиват 7 души, сред които две деца на 12 и 13 години. Девет души са тежко ранени. Това е най-големият железопътен атентат в българската история. Извършителите са от нелегалната организация „Турско националноосвободително движение в България“, предшественик на ДПС. Кървавият терор е заради насилственото преименуване на турците по време на т.н. „възродителен процес“ организиран от тогавашната БКП.
Днес, 34 години по-късно, изводите от тези две дати са, че още сме слепи и глухи за уроците на историята. Ние като българи и водачите ни – като държавни мъже.
Цар Иван Асен II показва на войниците си какво е национална чест и достойнство. Затова византийският хронист Георги Акрополит пише, че „не само българите са го почитали, но и ромеите, и другите народи“. Днес, един министър председател казва на друг „спасиба галяма“ с дърварско потупване по ръката. А друг ходи на молитвена закуска в САЩ и носи ръкавели на Сикрет сървиз. Къде е цар Иван Асен II, къде са днешните водачи на държавата ?! Къде сме ние като избиратели ?
И до днес БСП, правоприемник на БКП, не се разкая за възродителния процес. Не призна зловещото отражение на този процес върху междуетническите отношения в страната. Наказани за този процес – няма. Българите отдавна заклеймиха този позор на комунистическата партия, но тя – не ! Затова в Могиляне, община Кирково активът на ДПС редовно чества годишнини от насилственото преименуване на турците у нас. И превръща в частна собственост този исторически факт. Това е опасно присвояване на историята с политически цели. Зад тези чествания върхушката на ДПС прикрива достлука си с БСП, а сега и с ГЕРБ. Зад тази димка по-трудно се виждат сараите на водача им и милионите на депутатите от ДПС. В същото време турският електорат мизерства.
И най-вече – в средата на 80-те години заради възродителния процес загиват не само невинни турци. Загиват и невинни българи, а това се забравя ! Спомнете си смъртта на 50-годишната жена на гарата в Пловдив където избухва бомба на 30 август 1984 г. Както и 13-годишното дете останало с едно око и ранените тогава 42-ма души. Българи и невинни български деца загиват и на гара Буново. Но ДПС мълчи за това.
Изводът е – едни събития предизвикват други, а всички заедно са мъчителните уроци на историята. Които политиците отказват и до днес да научат. За тях по-важно е да „демонстрират големи мъдури“, както пише Кеворкян по повод приказките за „безплатни чартъри за руски туристи“ и „Турски поток“.
И като стана дума за Мъдуро, за когото виден гербер обича да говори, ето една мисъл на дядото на интернет форумец: „Едно време носехме потури и в тях имаше мъдури. Днес носите дънки, а в тях има трънки“ !
Наистина ли станахме българи без достойнство и само с трънки в дънките?!