Датата 9 март се почита като свещен празник от Православната църква и Източно католическите църкви. Светите четиридесет мъченици са покровители на строителите.
Тези 40 мъченици са били римски войници войници преследвани заради изповядваната от тях християнска вяра. Макар и да нямали връзката на кръвта имали сили силната връзка на ХІІ легион и вярата си в Христа, за която и вяра били арестувани. Въпреки поканата да се отрекат от своя Бог, те поддържали вярата си и за това били осъдени да замръзнат в леденото езеро до Севастия. Само един войник на име Мелитос се отрекъл и напуснал другарите си по вяра. Излязъл от студените води, и като отишъл да си вземе гореща баня, за да се затопли, от рязката промяна на температурата починал на място.
С денят на Св. четиридесет мъченици е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято, времето се затопля и излизат всички буболечки, змии и гущери от дупките си.
На празничната трапеза се слагат 40 червени чупиш, пълнени с боб, а също и 40 сарми с ориз. Наливат се 40 чашки с вино и 40 с ракия. Изяждат се 40 залъка и се изпиват 40 глътки вода. На този ден стопанинът засява 40 корена и всичко се хваща.
Сред обичаите на празника основно място заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред – паленето на огньове, прескачането им, удрянето по железни предмети и наричането: „Бягайте, змии и гущери, на 40 разкрача“. На този ден не трябва да се провлачва конец, за да не се въдят змии и не се споменава името на влечугите.
Вярва се, че на този ден слънцето „се обръща” към лятото, а Господ забива 40 или 140 нажежени шиша в земята и я затопля. Вярва се още, че на този ден се събуждат и излизат от зимните си леговища змии, гущери и буболечки. Ето защо в ранното утро на Вси светци всяка стопанка ще премете къщата и двора си, ще запали събраната смет, а после цялото домочадие прескача огъня три пъти и се опушва с него. Това се прави, за да се предпазят от ухапване на змии през лятото.
В Западна България, където наричат празника „Младенци”, майките изпичат 40 малки хлебчета с форма на кукла и наричани „кукли”, „младенчета”, „младенци”.
Там почитат този ден за предпазване на децата от Баба Шарка или „сипаницата”, която си представят като три стари грозни жени. Хлебчетата дупчат с масур „за да не се дупчат лицата на децата” и намазани с мед ги раздават по съседските къщи, за да „бъде Баба Шарка блага”, да не се разболяват децата. В Родопско изпичат и раздават „тенурки” – тънки пшеничени питки, намазани с мед, „за болестчиците”. В Никополско хлебчетата са с формата на пиленца и се наричат „светийчета”.
В Западна България има поверие, че волът е опасан с 40 пояса, където се крие силата му. На „Младенци” той свалял поясите си и затова не трябва да го впрягат. На този празник се извършват и други действия, свързани с числото 40. Всяка домакиня засява 40 стръка цветя, посява 40 гнезда картофи, бодва 40 клонки в земята, защото повсеместно е разпространена вярата, че всичко, засадено на този ден се хваща и пониква.
Имен ден празнуват: Младен, Младена, Младенка, Гордан, Горян, Горянка.