Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
Роден е на 14 юни 1933 г. в плевенското село Върбица.
Завършва живопис във ВИИИ „Н. Павлович“ през 1959 г. при проф. Дечко Узунов. Член на БКП от 1971 г. Преподава във ВИИИ „Н. Павлович“ – професор (1975). Председател на Съюза на българските художници в периода 1973 – 1985 г. Между 1982 и 1984 г. е първи заместник-председател на Комитета за култура. От 1985 до 1988 г. е директор на Националната художествена галерия. В периода 1976 – 1988 г. е член на ЦК на БКП.
Светлин Русев е народен представител в редица Народни събрания до 1989 г. и с листата на БСП в Седмото велико народно събрание през 1990 г. По това време е член на Висшия съвет на БСП.
Действителен член (академик) на Българската академия на науките от 2003 г. Почетен доктор на Шуменския университет. Носител на държавната награда „Паисий Хилендарски“.
Член-кореспондент на Академията за изящни изкуства в Берлин (1983). Почетен председател на АИАП в Париж (1982). Почетен член на „Ника-Кай“, Япония (1984). Почетен член на „Кюнстлерхаус“, Виена (1985).
Светлин Русев работи като живописец и монументалист. От 1961 г. участва в общи художествени изложби и в представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. Самостоятелни изложби в София (1963, 1967, 1973, 1977, 1980, 1982, 1986) и в чужбина: Москва, Ленинград, Мексико, Будапеща, Варшава, Букурещ, Берлин, Виена.
Негови творби са изложени в Национална художествена галерия в София и са част от много художествени галерии и частни колекции в България и чужбина.
Стенописи в притвора на църквата на Ванга „Света Петка Българска“ в Рупите (1994) Светлин Русев. Снимка – Интернет
През 1984г. Светлин Русев дарява на гр. Плевен около 400 работи на български и чужди художници. Дарение „Колекция Светлин Русев“ е разположена в бивша обществена баня, построена в началото на 20 век по проект на Никола Лазаров и функционираща като баня до 1970-те години. На първия етаж на сградата са изложени картини на най-известните български художници от първата половина на 20 век, сред които Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Сирак Скитник, Кирил Петров, Бенчо Обрешков, Дечко Узунов, Владимир Димитров – Майстора и други. Вторият етаж е отделен главно за съвременни български художници, като Никола Манев, Веса Василева, Енчо Пиронков и Георги Божилов, но там са изложени също и работи на представителя на виенския сецесион Йозеф Бауер, както и най-старата картина в галерията, работа на неизвестен френски автор от 17 век. Третото ниво, разположено в кулите на старата баня, показва работи на български гравьори, като Илия Бешков, Владимир Димитров – Майстора и Сидония Атанасова, картини на известни чужди художници, сред които Пабло Пикасо, Франсиско Гоя, Оноре Домие, Марк Шагал, Морис Дьони, Пиер-Огюст Реноар, Салвадор Дали, Ренато Гутузо, Йожен Дьолакроа, както и малки скулптури на Огюст Роден и Едгар Дега.
