
Следващата година може да бъде пробив в областта на ИИ, космоса, опазването на околната среда и появата на нов вид енергия.
ИИ ще помогне при разработването на нови лекарства
Фармацевтичната индустрия работи на принципа за удвояване на всеки 9 години на разходите за разработване на ново лекарство
През 60-те години 1 милиард долара, инвестирани в научноизследователска и развойна дейност (R&D), позволяват създаването на около десет нови лекарства. През 2024 г. това количество не е достатъчно дори за създаването на едно лекарство. Средно създаването на ново лекарство отнема около десет години и изисква инвестиции от над 2 милиарда долара.
Рисковете също са изключително високи: по-малко от 10% от лекарствата в клиничните изпитвания получават регулаторно одобрение. През последните десет години Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) е одобрила средно само 53 лекарства годишно. Експертите по изкуствен интелект обаче, твърдят, че той има потенциала да ускори и намали цената на процеса на разработване на лекарства, което ще бъде от полза както за фармацевтичните компании, така и за пациентите.
Още през 2025 г., с наближаването на одобрението за нова вълна от лекарства, ИИ ще започне да изпълнява тези обещания.
Разработването на лекарства започва с идентифициране на цел – протеин или ген, свързан с конкретно заболяване. След това учените търсят молекула, която може да блокира или подобри неговата активност. След като бъдат открити обещаващи молекули, те се тестват за безопасност и ефективност, като първо се използват компютърни модели, а след това върху животни.
На предклиничния етап могат да бъдат тествани до 1 милион съединения, от които се избират един или двама кандидати за по-нататъшни изследвания. Този етап може да отнеме години и представлява почти една трета от общите разходи за разработване на лекарства.
Именно на предклиничния етап AИИ се превръща в ключов инструмент в ръцете на фармацевтите, увеличавайки шансовете за успех. Първо, помага на изследователите да разберат по-добре болестите и техните цели, като анализират огромни количества данни. Второ, ИИ ни позволява да идентифицираме най-обещаващите молекули и да настроим фино структурата им, увеличавайки вероятността за успех на етапа на клинично изпитване.
Ще има ваксини срещу рак
След десетилетия на разочарование, усилията за създаване на ваксини, които могат да стимулират имунната система да се бори с рака, отново показват обещаващи резултати. Пробивът е възможен още през 2025 г. Оптимизмът се движи от напредъка в технологията на иРНК и персонализираната медицина, по-специално ваксина срещу меланом, наречена иРНК-4157, разработена от Moderna и Merck.
Тя показва успешни резултати при изпитания. В Обединеното кралство, NHS Cancer Vaccine Launch Pad, създаден в партньорство с пионера във ваксините срещу COVID-19 BioNTech, има за цел бързо да включи хиляди пациенти в изпитания на персонализирани иРНК ваксини срещу рак на дебелото черво, панкреаса и кожата.
Персонализираните ваксини са съобразени със специфичните мутации на пациента и имат за цел да обучат имунната система да разпознава и атакува раковите клетки въз основа на техния уникален генетичен състав. Процесът включва вземане на биопсия, секвениране (определяне на нуклеотидната последователност на ДНК и РНК) на тумора, идентифициране на мутации, които могат да генерират протеини, разпознати от имунната система, и създаване на ваксина, която е насочена към тези маркери.
Някои изследователи смятат, че в бъдеще ваксините могат дори да се използват за превенция при хора с висок риск от развитие на рак.
Ще се появи нов обществено достъпен вид енергия
Термоядреният реактор SPARC с търговски мащаб ще бъде открит в края на 2025 г. с планиран капацитет от около 140 мегавата (MW). Разработва се от специалисти от компанията Commonwealth Fusion, която е създадена по проект на Масачузетския технологичен институт.
SPARC е токамак – устройство с тороидална (с форма на поничка) реакционна камера, която е заобиколена от мощни електромагнити. Те съдържат и нагряват плазма, състояща се от водородните изотопи деутерий и тритий. При високи температури те влизат в реакция на синтез, освобождавайки хелий, неутрони и огромни количества енергия.
Към 2024 г. около 40 компании са събрали общо 7,1 милиарда долара, за да работят върху термоядрения синтез, според Fusion Industry Association. Някои от тях използват алтернативни подходи. Например канадската компания General Fusion планира да компресира и нагрява плазма в кухини от течен метал. Тестовият реактор, използващ тази технология, също трябва да бъде пуснат в експлоатация през 2025 г.
Суперкомпютрите и ИИ ще подобрят климатичните модели
Още в края на 19-ти век шведският химик Сванте Арениус се опитва да установи връзка между средната температура на Земята и количеството въглероден диоксид в атмосферата. Неговите изчисления показват, че удвояването на нивата на CO2 може да доведе до затопляне на климата с 5–6 ºC. Оттогава учените прецизираха тази оценка, но несигурността остава.
Определянето на чувствителността на климата е трудно поради многото фактори в атмосферната система. Най-големите трудности са свързани с аерозолите и облаците, които могат както да отразяват слънчевата радиация (охлаждащ ефект), така и да абсорбират топлина (затоплящ ефект). Тънкостта на тези процеси прави моделирането трудно.
За да намалят тази несигурност, изследователите изучават взаимодействията аерозол-облак в реалния свят. Сателитите на НАСА, Европейската космическа агенция и Японската космическа агенция, помагат за събирането на данни за процесите, влияещи върху климата. Очаква се основните резултати от тези проучвания да се появят през 2025 г. Учените също анализират минали климати, като използват данни като ледени ядра, дървесни пръстени и морски седименти.
През септември 2024 г. списание Science публикува реконструкция на температурите на Земята през последните 480 милиона години. Проучването комбинира биологични данни, тектонични записи и моделни симулации, за да оцени чувствителността на климата в геоложки времеви мащаби за първи път. Пробивите в суперкомпютрите и ИИ също играят важна роля.
В края на 2025 г. ще се появят първите резултати от ново поколение климатични модели (CMIP7), които ще направят възможно по-точно прогнозиране на изменението на климата.
Хората ще могат да летят около Луната
До края на 2025 г. астронавтите трябва да се върнат на Луната за първи път от повече от половин век. Първият пилотиран полет от американската програма Artemis беше планиран за края на 2024 г. Заради проблеми с термичната защита и системите за поддържане на живота на космическия кораб Orion обаче, сроковете са изместени.
Ако тези проблеми бъдат решени, четирима астронавти ще се качат на десетдневен тестов полет на Орион в края на 2025 г. Те няма да кацат на Луната, а ще летят в осморка около нея, след което ще се върнат на Земята.
Роботи, сателити и 4G на Луната: човечеството ще продължи да изследва границите на космоса
Космосът става достъпен не само за държавни агенции, но и за частни компании. През 2025 г. SpaceX ще продължи да тества ракетата Starship и също така ще разшири сателитната мрежа Starlink, включително функция „точка до точка“, която позволява на смартфоните да се свързват със сателити без наземни станции.
Amazon планира да изстреля своя собствена сателитна система Kuiper. Rocket Lab възнамерява да изстреля за първи път ракета Neutron за многократна употреба. През януари няколко частни роботизирани мисии ще летят до Луната с ракети на SpaceX. Сред тях е проектът Venus Life Finder (VLF), сонда за търсене на признаци на живот в облаците на Венера.
Като част от финансираната от НАСА мисия IM-2, марсоходът на Intuitive Machines ще използва 4G базова станция, разработена от Nokia. Ще бъде възможно да се обменят данни чрез стандартни мобилни комуникации, докато се изследва южният полюс на Луната. Ако всичко върви добре, 4G технологията ще стане важна част от бъдещите мисии: астронавтите ще могат да комуникират със Земята с помощта на своите смартфони.
Ще бъде открит изгубен древен текст
Когато през 79 г. след Христа д. Везувий изригна, погребвайки римския град Помпей, горещите газове от вулкана изпепелиха библиотеката на една вила в близкия Херкулан, пазеща хиляди папирусови свитъци. Те съдържат гръцки и латински текстове, но се превърнати във въглища и по този начин са запазени. Опитите от 18 в. да се развият свитъците и да се разчетат физически, са неуспешни.
Понякога било възможно да се разберат няколко думи, но свитъците се разпадаха. Въпреки това, през 2023 г. изследователи, използващи комбинация от рентгеново сканиране и ИИ, откриха пасажи от текст в един свитък. Текстът, възстановен от студентския екип, се оказа неизвестен досега труд на Филодемус, гръцки философ, живял в Херкулан.
Тъй като повече свитъци се сканират и анализират, други изгубени произведения може скоро да бъдат открити. Може би това ще се окаже кореспонденция от Юлий Цезар, като се има предвид, че вилата е била на неговия тъст. Други привлекателни възможности включват изгубени трагедии от Софокъл или Есхил, неизвестни стихотворения от Сафо, копия на Acta Diurna, ежедневния бюлетин на римската държава, или може би разказ на очевидец за дейността на пътуващ проповедник в Юдея през първи век.
Животните ще имат банкови сметки
Какво ще стане, ако животните разполагат със собствени пари, които могат да харчат за опазване и биоразнообразие, увеличавайки шансовете си за оцеляване? Това е идеята за “междувидовите пари”, разработена от технологичната компания Tehanu. Компанията вече е стартирала пилотен проект със семейство от 19 планински горили в Руанда и планира да разшири схемата за всички горили в страната през 2025 г.
Системата Tehanu използва сензори и изкуствен интелект, за да определи нуждите на животните – например премахване на капана на бракониер или ветеринарна помощ. След това набира местни жители чрез платформа за онлайн услуги, наречена „концертна икономика за природата“ и им плаща за изпълнението на задачата.
По този начин животните могат да насочат финансовите си ресурси към местни работници според нуждите на екосистемата. Целта на компанията е да демонстрира, че това разпределение на средства за опазване, е прозрачно, дава проверими резултати, създава устойчиви работни места и защитава животните. Хората могат да извършват цифрови плащания, потвърдени чрез лицево разпознаване, така че защо горилите да не го правят?