
Пламен Никифоров Джуров е български композитор, диригент и общественик, професор по дирижиране в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“, София. Роден е в гр. Плевен на 21-ви април, 1949 година.
Завършил е Българската държавна консерватория с три специалности: пиано – при проф. Мара Балсамова, композиция – при проф. Марин Големинов и дирижиране – при проф. Константин Илиев. Започнал е работа като диригент в Плевенската филхармония. Дирижирал е чужди оркестри в Русия, Германия, Мексико, Алжир, Куба и Северна Македония. Диригент на камерен ансамбъл „Софийски солисти“ от 1988 г. Заедно със „Солистите“ е издал над 20 компактдиска. Председател на Фондациите „Международен конкурс за млади оперни певци Борис Христов“ и Международен фестивал „Софийски музикални седмици“. От 2012 г. е почетен гражданин на София, а от 2020г. почетен гражданин и на гр. Плевен..
Член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България (от 2014).
По известни произведения: Соната за пиано (1975), Симфония (1976),Кончерто гроссо №1 за струнни, Метаморфози, Елегия за симфоничен оркестър, Фантазия, Токата, Оратория-реквием (1989). „Саксофония“ /-концерт за саксофон и симфоничен оркестър – 2012г./