630 години от мъченическата смърт на българския цар Иван Шишман

През 1395 година загива цар Иван Шишман – последният владетел на Второто българско царство.

Има сведения, че той е убит в Никопол на 3-ти юни, след завземането на града от нашествениците.
Проф. Пламен Павлов посочва, че сред учените има колебания около смъртта на Иван Шишман. Една кратка византийска хроника отбелязва датата 29-ти октомври, която според проф. Христо Матанов е вярната. Авторът на Българската анонимна хроника сочи 3 юни. Според него, отбелязва проф. Павлов, а и според османския хронист от 1451 г. Иван Шишман е обезглавен в Никопол. 

В “История на Плевен”, издадена през 1933 г., акад. Юрдан Трифонов пише, че понеже няма данни за екзекуцията, нито къде е погребан царят, в годините на робството се говорело, че оцелял по чудо и е намерил убежище в манастира “Свети Георги”, потулен на 6 км навътре в Кайлъшкия каньон. След смъртта му болярите, които го придружавали, положили тялото му в царската кола. Вътре наредили златото от хазната, покрили всичко с меча кожа и го спуснали в подземие в Кайлъшката долина.

Според тогавашни проучвания манастирът се намирал на чукар, ограден от 3 страни с канари. Между острите зъбери се извисявала кула, оттам стражата пазела денонощно. Манастирската черква стояла в източния край на рътлината. Обителта пазела тайната за царското злато до края на XVIII в., когато била опожарена при кърджалийското нашествие.

Цар Иван Шишман е син на цар Иван Александър и еврейката Теодора. В Рилската грамота се подписва като „Йоан Шишман, в Христа Бога благоверен цар на всички българи и гърци“. Към края на своето управление, в редица документи, той се назовава „господин Търновски“, което историците разчитат като понижаване във владетелското достойнство, което става в полза на неговия брат Иван Срацимир, който продължава да се величае като „цар и самодържец“.

В началото на управлението си цар Иван Александър обявява за съуправител и наследник първородния си син Михаил Асен. Гибелта на Михаил Асен в битка с турците поставя въпроса за наследяването на трона. С оглед на факта, че Иван Шишман бил роден в „багреница“, т.е. след възцаряването на своя баща, той бил определен за престолонаследник. Коронясването на Иван Шишман става в началото на 1371 г., веднага след смъртта на баща му.

По време на царуването на Иван Шишман се провежда битката при Черномен (26-ти септември 1371 г.), в която обединените християнски сили на феодалите Вълкашин и Углеша, владеещи Сярското княжество с територии в Централна и Източна Македония, претърпяват разгром от османските турци, предвождани от Лала Шахин. Веднага след това султан Мурад I насочва ордите си към България и цар Иван Шишман бива принуден да отстъпи зад Стара планина в Северна България.

Османците продължават набезите си и завладяват териториите в Тракия, достигайки до Костенец и Ихтиман (1378 г.) на запад, а по течението на р. Тунджа, превземат Ямбол (Дъбилин) и земите на изток до византийските черноморски градове. Търновският цар започва преговори, чиито условия от османска страна включват признаването за турски васал. Освен това трябвало да изпрати сестра си Кера Тамара Българска за жена в харема на султана.

Последните две години от живота си царят прекарва като управител на Никопол и формален васал на султана, вероятно с надеждата за помощ при подготвяния от Сигизмунд Люксембургски (крал на Унгария и на Свещената Римска империя) кръстоносен поход срещу османците. След битката при Ровине Баязид се връща на юг от Дунав използвайки кораби на Иван Шишман и при пресичането на реката в района на Никопол, превзел града и пленил българския владетел. Остатъкът от Иван Шишмановите територии са включени в Османската империя, а цар Иван Срацимир продължава да управлява на територията на Видинското царство до 1396 г.

За цар Иван Шишман се пеят множество песни, които показват героизма на царя и неговите войводи в битките против османските нашественици. Такава е и песента „Откога се е, мила моя майно льо“.

Според някои изследователи цар Иван Шишман е почитан като светец от Православната църква. Още в надписа на севаст Огнян от крепостта Боженишки Урвич, Ботевградско (края на XIV век), се казва, че борбата за спасяването на Българското царство е битка „за вярата на Шишмана царя”.

От по-ново време присъствието на образа му в множество възрожденски църкви свидетелства за т.нар. народна канонизация. Особено интересен е един стенопис от Бигорския манастир край Дебър (в дн. Северна Македония), където през 1871 г. са личали образите на „Св. Климент Охридски“, „Св. Наум“, „Св. Иван Владислав“, „Св. св. Кирил и Методий“, „Св. цар Борис“ и „Св. цар Иван Шишман Български“. Според журналиста Светослав Терзиев надписите над българските владетели Борис и Иван Шишман са неумело преправени на Стефан Дечански и Лазар Хребелянович по времето на сръбската окупация на Македония 1913 – 1941 година.

Според историка Пламен Павлов църквата е отбелязвала паметта на цар Шишман на 11-ти септември, макар че мъченическата му гибел е на 3-ти юни.

Иван Шишман се жени първо за българката Кира-Мария, която почива през 80-те години на 14 век. Според някои източници втората му съпруга е Драгана Лазаревич, дъщеря на сръбския княз Лазар. Иван Шишман има няколко деца, включително:

Александър Шишман, първороден син, пленен приема исляма и става управител на Самсун през 1418 г.

Фружин, който участва във въстанията и походите срещу османската власт и умира в Унгария през 1454 г. Според бележка на Браун умира в Брашов през 1460 г. Фружин има син, също наречен Шишман.