
Цветан Лазаров е български инженер и професор. Той е най-продуктивният български авиоконструктор (самолети „ДАР“, „КБ“ и „ЛАЗ“) и учен в областта на авиацията работил в България. Професор Цветан Лазаров е един от бащите на българското авиоинженерство.
Роден е в Плевен през 1896г., починал на 13 януари 1961 година на 64 годишна възраст.
Любопитен факт е, че същата година е роден и другият баща на българската авиация – Асен Йорданов. За разлика от своя колега Лазаров избира да изяви своя талант в родината.
През 1926 г. завършва Висшето техническо училище в Берлин по специалност „Машиностроене и самолетостроене“.
От 1926 до 1932 във ВВС – летище Божурище е инженер-конструктор, началник на конструктивната служба, аероинженер и началник на техническата служба. Поставя началото на поредица от собствени конструкции учебни самолети, произведени в Държавна аеропланна работилница ДАР – Божурище.
Преработва основно и пуска в серийно производство тренировъчните 2-местни самолети от серията „Чучулига“.
Проектира и пуска в серийно производство учебните самолети ДАР-6, ДАР-6А, ДАР-9 „Синигер“ (произведени 48 броя) и прототипа на ДАР-10А „Бекас“.
Преработва основно несполучливия и труден за управление учебно-тренировъчен самолет КБ-2УТ и пуска в серийно производство тренировъчните 2-местни самолети КБ-2А „Чучулига“, КБ-3А „Чучулига I“, КБ-4 „Чучулига II“, КБ-5 „Чучулига III“.
По негови проекти и с участието на конструктори от ДСФ-Ловеч, са разработени самолетите ДАР-10Ф и тези носещи неговото име от поредицата „Лаз“ – Лаз-7, Лаз-7М, Лаз-8, Лаз-12. В Държавната самолетна фабрика са произведени 160 самолета тип Лаз-7 и 150 самолета тип Лаз-7М.
Съкращението LAZ се използва за ИКАО код, а LZ – за ИАТА код на авиокомпания „Балкан“, национален авиопревозвач през 1946 – 2002 г.; LZ се използва и от българските радиолюбители за обозначаване на националната им принадлежност.
Лектор по моторно дело и теория на летенето във Военното училище (сега Военна академия „Раковски“ ) София, 1929 – 1931. В Държавна политехника и МЕИ, 1948 – 1954 е професор (1948) по теория на самолета и самолетостроенето и ръководител на Катедра „Самолетостроене“. Началник на Техническата авиационна катедра във Военно-техническа академия.
Основни области на научна и преподавателска дейност – аеродинамика на самолета, самолетостроителни материали, конструиране, проектиране и изпитване на летателни апарати.
Основоположник на научните аеродинамични изследвания в България. Автор на 13 проекта за самолети, 1 – за хеликоптер, 1 – за безмоторен самолет.
