Най-кървавата катастрофа в историята на Българските държавни железници се случва по трасето на теснолинейката „Червен Бряг – Оряхово“ на 1-ви май 1969 година край плевенското село Чомаковци. Загиват 27 души, а други 38 са ранени.
Малко след 3 часа през нощта от ж.п.гара Червен бряг тръгва претъпканата с пътници теснолинейка за Оряхово. Хората бързат да се приберат по домовете си за празника. Влакът започва да се клати още при потеглянето си и след шест километра – на завой край село Чомаковци, последният вагон се преобръща, но без да се откъсне от композицията и започва да се влачи на едната си страна. Уплашените пътници започват да скачат в движение, но изпочупените прозорци и стоманеният корпус на влака разкъсват телата им. 27 души губят живота си, сред тях и деца. Други 38 души са ранени. Много от тях остават инвалиди.
Притеклите се на помощ хора от Чомаковци описват инцидента като „месомелачка“. Линейки са изпратени от София, Враца, Кнежа и Луковит, за да превозват ранените.
Както и 3 години по-рано – при потопа във Враца, властта отново скрива инцидента заради името на влака. Тогава теснолинейката се казва „Осми конгрес на БКП“.
Съдебната експертиза показва, че немарливостта на машиниста е довела до тежката катастрофа. Композицията се движила с 1-2 километра по-бързо от ограничението от 30 км/ч във въпросния участък. Делото е гледано от Врачанския съд, а машинистът е осъден на 10 години затвор. На подсъдимата скамейка седнал и ръководителят движение на гара Червен бряг, който е позволил на композицията да тръгне, въпреки че е била препълнена с хора. Той обаче получава само условна присъда.