Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
На 9 юли 1974 г. при неизяснени обстоятелства умира незабравимата българска поетеса и писателка Яна Язова. Счита се, че е била жива на тази дата, от когато е последното вписване в дневника ѝ, което се счита и за последното ѝ засвидетелствано действие приживе.
Тялото ѝ е открито през август в дома ѝ. Трупът е в напреднал стадий на разложение, тъй като е прекарал почти месец в летните горещини. Все пак извършилите огледа служители на криминалната милиция откриват около врата ѝ омотан колана на халата, в който е била облечена, регистрирани са и забелязани следи от насилие.
Погребана е на 9 август в парцел 49 на Централните софийски гробища.
На 26.09.2022 г., по инициатива на кмета на София Йорданка Фандъкова и със средства на Столична община, на гробното място е поставен паметник. Не е открито досие на Яна Язова в архивите на Държавна сигурност.
БЕДНИ ДУМИ
Изсипах в торбата паничката с няколко лева,
присвих си безцветните, скъсани вече поли
и седнах на пътя — пък, ето го, среща запява
с гъдулка безкракия просяк под гръм и коли.
И мисля тогава: „Какво ли пък има да свири?“
Тъй смешно, дочувам едва — говори за мен:
по шумните улици, кой просекиня ще дири? —
че иска той хляба си с мед да яде разделен.
Ръмжат разтреперани звукове, после пискливи
се борят неравни, квичат под каруци, коли.
Навярно той няма и пръсти, че свири с ръце треперливи.
А може би страшно го нейде в сърцето боли.
И мисля си аз, срещу него ли пак да остана,
или пък в парка да ида в тоз вечерен час?
Мъже и жени — прилепени отзад шадравана…
Очи са ми пламъци — тънка не съм ли и аз?
Безкракия хлъцна, спря — може би скъса се лъка.
А може би никой в паничката лев не хвърли…
Дали пък го моята мисъл попари, и жажда и мъка,
а може би паднал е вече под пълните с пясък коли…
Това са за него богати в смъртта колесници,
а мойто моминско легло е на градския ров.
Наоколо удрят по камъни две патерици…
Наоколо чувам кака търсят те мойта любов.
