4 244 именици в община Плевен, посрещат днес Гергьовден

Името „Георги“ – най-разпространеното българско име.

Икона на Св. Георги. Снимка – интернет.

По данни на дирекция ЕСГРАОН, в община Плевен има 4 244 именици, които посрещат днешния Гергьовден.  От тях 2 790 носят името Георги. Жените кръстени Галя – са 753,  Гергана – 583, а Ганка – 67. Името Ганчо носят 22 мъже, а Генчо – 29.

Името Георги произхожда от гръцки език, образувано е от думите “гео”, което значи “земя” и “ерго” – “работя”, от тук и значението на името – “земеделец”. От векове то е едно от най-разпространените български имена. Дълги години името Георги заема второ място по разпространение сред новородените български момчета след името Иван. В периода след 2000 година Георги заема трайно първо място в тази класация, отстъпвайки първенството през 2016-та на името Александър.

Гергьовден е един от най-големите пролетни празници през годината .С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области на стопанския и социален живот на хората.

Св. Георги традиционно е схващан като покровител на пролетната влага и плодородието. Отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята. Обхожда и наглежда полята и посевите. Много древен по своя характер, днес все още няма единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход. Има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

В българската традиционна духовна култура, е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден. В редица народни песни се пее: „Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден”.

Това е ден и на храбростта и българската армия. Започва да се чества в България  още с нейното създаване. Празникът се чества на 6-ти май, но е официално уреден на 9-ти януари 1880 година от княз Александър Батемберг. По-рано, на 1-ви януари е учреден и военният орден „За храброст” – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

6 май – Ден на храбростта и българската армия. Снимка – интернет.

През 1946 година комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастира”. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 година.

Орден „За храброст“. Снимка – интернет.

Гергьовден е богат на обреди и вярвания. Рано сутринта още преди изгрев слънце, жени, моми и деца берат пролетни цветя и лековити билки, от които правят венци и китки. С венците украсяват прозорците и вратите на къщите, а китките връзват на котлите за мляко, нощвите и печеното агне. Зелени клони се слагат и върху завивките на децата. Смята се, че в навечерието на Гергьовден растителността и водата дават здраве и плодовитост. Затова има обичай рано сутрин всички да се търкалят по росните ливади, да се къпят в реки и извори. За да растат косите на момите дълги и здрави, ги мият с дъждовна вода, събрана на Гергьовден.

Жертвено агне. Снимка – интернет.

Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден, както и този на Великден, е особено плодоносен – „всяка капка носи жълтица”.

Навсякъде е разпространен обичаят по Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост.

Гергьовска люлка. Снимка – интернет.

На този ден стопаните взимат първото червено яйце боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ. Вярват, че по този магически начин ще стимулират раждаемостта ѝ. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде палят слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят по високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка.

С Гергьовден започва лятната паша. Рано сутринта се прави обредно извеждане на стадата на първа зелена паша, като животните се подкарват със зелена пръчка. Овчарите издояват обредно първото мляко в котле, украсено с билки и цветя, вързани с червен конец, които да предпазят овцете от уроки. Издояването се прави през сребърна невестинска гривна или гергьовско кравайче. Първото издоено мляко по традиция се раздава на роднини. Разпространен е обичаят овцете да се захранят със залък от обредния хляб, приготвен от жените.

Обредно доене на мляко. Снимка – интернет.

Коленето на агне в чест на свети Георги е задължително във всеки дом. Определеното за курбан агне се окичва с венец от цветя и билки, набрани сутринта на празника и завързани с червен конец, за да прогонва злите и нечисти сили. Животното се коли при огнището вкъщи, в кошарата или до източната стена на къщата. С кръвта му майките правят кръстен знак по челата и бузите на децата, за да бъдат здрави. Бележи се и прагът на вратата, за да се отпъдят магиите и болестите от дома.

Гергьовското агне винаги се пече цяло, а след празника костите му се заравят в мравуняк „да се въдят овцете като мравки” или се хвърлят в реката „да тече млякото като вода”. По стара традиция кожата на агнето трябва да се дари на църковното настоятелство.

Печене на агне. Снимка – интернет.

За празника се приготвят и специални обредни гергьовски хлябове. Тестото се замесва в чисти нощви, а месачките са пременени в нови ризи, закичени с китка с червен конец. Квасът се забърква с гергьовска роса или прясна, мълчана (налята в пълно мълчание) или цветна (с натопени в нея билки и цветя) вода. Докато втасва, тестото се покрива с женска риза – “да се раждат повече женски агънца”. Гергьовските хлябове са големи, кръгли, украсени отгоре с тесто. Украсата най-често изобразява овчарска гега, овчар, кошара с овце, кучета. Гергьовското агне и опечените хлябове се носят в църквата да ги освети свещеникът.

Празничната трапеза обикновено е обща за цялото село и се прави на зелено. На нея, освен печеното агне и хлябовете, се нареждат и други обредни храни – прясно издоено мляко, квасено мляко, сирене, пресен чесън. Трапезата е придружена с песни, музика, танци, устройват се борби и състезания.

Гергьовска грапеза. Снимка – интернет.

През целия ден се играят гергьовденски хора, пеятсе песни за змейове и самодиви, в които св. Георги побеждава ламята и отключва водите и плодородието. Традиционни са гергьовските люлки, които задължително се връзват на зелено дърво. Вярва се, че колкото по-високо се люлеят те, толкова по-високи ще пораснат посевите.

На Гергьовден момите изпълняват обичая напяване на китки или пръстени, чрез който гадаели за бъдещата си женитба.

С празника са свързани и някои забрани: от Великден до Гергьовден нищо не се дава назаем, “за да не изхвръкне берекетът от къщата”.

На всички именици не само в община Плевен, но и в цялата плевенска област, на тези, които са я напуснали, за да се трудят в чужбина – да са честити имената ви ! Да сте здрави и Св. Георги с вас по пътя да върви ! Да е пълна не само трапезата ви, но и душата ви.

Нека покровителят на Плевен – Свети Георги, пази от „злата ламя” във всичките ѝ превъплъщения, всеки плевенчанин и всеки българин !

Честит Гергьовден ! Честитк празник !

Прочетете също

Мартин Заимов /ДБО/: В момент на несигурност, свободата на личен избор трябва да бъде уважена

Мартин Заимов, включен в листа на „Демократична България – Обединение“ Плевен. Снимка – интернет Финансистът …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *