Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, също и Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) е международно споразумение между страните членки на Съвета на Европа (по време на 50-те години на миналия век), разработено и подписано през 1950 г. и влязло в влиза в сила на 3 септември 1953 г.
Конвенцията установява неотменимите права и свободи на всяко лице и задължава държавите, които я ратифицират, да гарантират тези права на всяко лице под тяхна юрисдикция. Основната разлика между Конвенцията и други международни договори в областта на правата на човека е наличието на реален механизъм за защита на декларираните права под формата на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).
Той разглежда индивидуални жалби за нарушения на Конвенцията от подписалите държави. Всеки гражданин или жител на страна от Съвета на Европа, който смята, че неговите права и свободи, залегнали в който и да е член от Конвенцията, са били нарушени, има възможност да обжалва пред ЕСПЧ, ако съответният член е ратифициран от държавата, която е обвинена в нарушаване на правата.
Всички страни от Съвета на Европа са членове на Конвенцията. Новите държави-членки са длъжни да я подпишат при присъединяването си към Съвета на Европа и да я ратифицират в рамките на една година.