4 май 1999 година – Народното събрание гласува искането на НАТО България да предостави въздушното си пространство за удари срещу Югославия

НА 4 МАЙ 2022 ГОДИНА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЩЕ ГЛАСУВА ИСКАНЕТО НА НАТО БЪЛГАРИЯ ДА ПРЕДОСТАВИ ОРЪЖИЕ НА УКРАЙНА

Странно съвпадение на дати отбелязваме днес. Дати, на които депутатите избрани от българския народ взимат съдбовни решения.

На 4-ти май 1999 година Народното събрание /НС/ приема искането на НАТО България да предостави небето си за въздушни удари срещу Югославия. Мнозинство в парламента тогава имат Обединените демократични сили. Председател на НС е Йордан Соколов, министър-председател  Иван Костов.

Ударите срещу Югославия започват на 24 март 1999 година и са прекратени на 11 юни 1999 година. Кодовото название на офанзивата е операция „Съюзна сила”. Тя е извършена без съгласието на Съвета за сигурност в ООН, поради противопоставянето на Русия и Китай.

Бомбардировките над Югославия водят до оттеглянето на югославските войски от Косово и установяването на временна администрация на ООН в Косово.

На 28 април 1999 год. България и НАТО сключват споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на самолети на НАТО, само след завръщане от бойни полети, без да имат право да излитат за такива, тъй като България декларира пълен неутралитет. На 4-ти май НС приема решение за предоставяне на въздушното си пространство на НАТО.

По това време президент на САЩ е Бил Клинтън, а Джо Байдън – сенатор. Същият прави изказване в Сената: „Аз сам предлагах да се бомбардира Белград. Сам казвах, че трябва да изпратим американски пилоти и да взривим всички мостове на Дрина. Сам призовавах да се лишат от доставките на нефт“.

През юни 2017-та година в Сърбия е натовският италиански генерал в оставка Бяджо Ди Грациа, за да представя книгата си „Защо НАТО бомбардира Сърбия”. Пред журналисти той казва: „Това бе експериментална война, която НАТО използва, между другото, за тренировка на въздушните сили по време на нападение, където броят на нападащите и защитаващите се, е в несъпоставима диспропорция.

На свой ред, чрез бомбардировките над Сърбия на Русия бе предадено посланието за това, кой е победил в Студената война. И за това Сърбия нямаше никаква вина, тя направи всичко, което ѝ бе по силите: в онези международни обстоятелства Русия бе слаба”, казва тогава генералът.

За три месеца бомбардировки 3 000 крилати ракети и 80 000 тона бомби падат върху малка държава в центъра на Европа. Според сръбските власти, операцията на НАТО „Съюзническа сила“ е отнела от 3 500 до 4 000 човешки живота, а още около 10 хиляди са ранени. Две трети от жертвите са цивилни, сред тях – 400 деца. Материалните щети достигат 100 млрд. долара.

На 4-ти май 2022 година, 23 години по-късно след онзи 4-ти май от 1999 година, Народното събрание отново трябва да вземе решение. Този път за предоставяне на оръжие за Украйна по настояване на НАТО.