370 години от изданието на първата българска печатна книга „Абагар“, чиито автор е никополският епископ Филип Станиславов

Страници от „Абагар“. Снимка – Интернет

„Абага̀р“ (на латински: Abagarus) е първата българска печатна книга, която съдържа елементи от новобългарския език, отпечатана на кирилица и хърватски („илирийски“). 

Издадена е в Рим  на 6 май  1651 г. от бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов в чест на легендарния цар Абгар V Уккама. Книгата представлява молитвеник за нуждите на католическата църква в България.

От „Абагар“ днес са запазени 17 екземпляра, един от които е в България, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Състои се от 5 листа. Текстът, отпечатан само върху едната страна на листовете, има няколко илюстрации. Съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми. Това принуждава Конгрегацията на пропагандата в Рим да премълчи своята фирма като издателство. 

„Абагар“ е съставен преди всичко за нуждите на католическата пропаганда сред българските павликяни и е насочен срещу определени елементи от тяхната религиозна доктрина, опитвайки се да ги примири с католицизма. Самата форма на книгата – амулет, съдържащ текст и икони – от една страна се обръща към традиционното почитане на словото от павликяните, а от друга е насочено срещу отхвърляното от тях като идолопоклонство почитане на материални предмети, кръста и иконите. По подобен начин изображенията не включват сцени на Разпятието, а само икона на свети Константин и Елена с три кръста на заден план.

Книгата е предназначена да се носи като амулет, във вид на свитък, навит около кръста или около лявата ръка. В края е поместено послесловието на автора, който се нарича „епископ на Велика България“.

„Абагар“ е отпечатан анопистографски на пет големи хартиени листа с широчина 44.5 и височина 33.5 cm. Шрифтът му носи белезите на босненската кирилица и е изработен от известния френски гравьор Робер Гранжон /Robert Granjon/ (1582 г.) по поръчка на папа Григорий XIII. Книгата е украсена с девет гравюри, рязани на дърво, с размер 6.5х10 cm, разположени между отделните текстове. Без първата, те са дело на майстор славянин, по недоказани предположения.

Прочетете също

„Възраждане” на първо място в анкета на „Плевен прес”. Новият проект – на шесто

Анкета „За кого ще гласувате на 14 ноември“ на „Плевен прес“. Снимка – интернет. Странни …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *