31 юли – Богородични заговезни и Св. Евдоким

Икона но Света Богородица. Снимка – Интернет.

На 31 юли са Богородични заговезни – последният ден, в който се блажи, преди началото на Богородичния пост на 1 август.

Богородични заговезни. Това е денят преди началото на Богородичните пости на 1 август, които свършват с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица на 15 август. В този период, на 6 август, е и друг голям християнски празник – Преображение Господне.

Богородичните пости са един от четирите многодневни периоди, посветени на въздържание и молитви и очакване на Голяма Богородица. В първия ден от поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.

На 31 юли (Богородични заговезни) се заговява от месо и млечни продукти. Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни. По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.

Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна (сухоежбина).

Богородичният пост води началото си от дълбока древност. Св. Симеон Солунски пише:

„Постът през август е учреден в чест на Майката на Бог Слово, която, като почувствала своето представяне пред Господа, се подвизавала и постила за нас, както винаги, въпреки че – бидейки свята и непорочна – не е имала нужда от пост. Тя се молила за нас тогава, когато се готвела да премине от тукашния в бъдния живот, и когато блажената й душа щяла да се съедини чрез Божествения дух с нейния Син. Затова и ние сме длъжни да постим и да я възпяваме, като подражаваме на живота ѝ“.

Православната църква почита на този ден и паметта на Св. Евдоким, роден в Кападокия (Мала Азия) в семейството на Василий и Евдокия.

По времето на цар Теофил св. Евдоким бил млад офицер във войската. Заради неговите необикновени добродетели царят го назначил за кападокийски воевода. Но по Божия промисъл св. Евдоким починал млад – на 33 години.

Мощите му се оказали целебни. По-късно те били пренесени в Цариград и поставени в новата църква „Св. Богородица“, построена от неговите родители.

При гроба на св. праведни Евдоким се извършвали всякакви чудеса. Самата пръст взета от гроба му изцелявала болни.

Днес празнуват: Евдоким, Евдокия, Евдоки, Дочо.

Прочетете също

„Възраждане” на първо място в анкета на „Плевен прес”. Новият проект – на шесто

Анкета „За кого ще гласувате на 14 ноември“ на „Плевен прес“. Снимка – интернет. Странни …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *