31 март – Празник на Трети пехотен бдински полк

Vidin philharmonic society monument jpg

Паметникът „Победен щурм“ на героите от полка на централния площад „Бдинци“ във Видин

Трети пехотен бдински полк е български пехотен полк, взел участие във войните по време на Третото българско царство. Маршът на полка „Бдинци – лъвове, титани“ е сред най-известните български военни маршове. Широко популярен е във Видин, където го предлагат за марш на града.

Трети пехотен бдински полк е формиран в рамките на първите 8 полка от българската войска под името Трети пеши бдински полк с Указ №41 на 12 октомври 1884 г. с щаб във Видин. Наименуван е на Бдин – средновековното име на града.

В състава му влизат Ломпаланска № 7 пеша дружина, Берковска № 9 пеша дружина и Свищовска № 15 пеша дружина, като от тях са формирани 4 дружини, именувани от 1-ва до 4-та, всяка от които с по 4 роти, именувани от 1-ва до 16-а. Образувана е и 5-а запасна/резервна дружина.

С

указ №50 от 13 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитан Иван Попов, а за командири на 4-те дружини – съответно капитаните Александър Фудулаки, Стефан Тошев, Павел Христов и Симеон Караиванов.

С указ №58 от 21 септември 1885 г. капитан Фудулаки е отчислен от полка и е назначен за командир на 1-ва дружина във 2-ри струмски полк, а нейният командващ капитан Георги Марчин – за командир на 1-ва дружина от Бдинския полк. Също така командирът на полка капитан Иван Попов е назначен за командващ на запасната дружина на 1-ви пехотен Софийски на Негово височество полк, като за командир на бдинския полк е назначен капитан Марин Маринов.

На 7 октомври се получава заповед на военния министър до 5-а дружина и на следващия ден командирът на дружината капитан Ганчо Георгиев изпраща по тревога 1-ва рота, съставена от 326 души, към Кула и 2-ра рота (с 270 души) – към Белоградчик. С друга заповед също от 7 октомври половин рота от 5-а дружина е изпратена в Брегово за наблюдение на река Тимок от устието към Черномашница.
Към 23 октомври 2 дружини от полка са авангард в Дупница, други 2 са частен резерв, едната във Филиповци. На 1 ноември 2-ра, 4-та и 5-а рота от запасната дружина влизат в състава на главния резерв.

През Сръбско-българската война (1885) полкът е под командването на капитан Марин Маринов и влиза в състава на Трънския отряд от Западния корпус.

Полкът участва в боевете при Врабча на 3 ноември и при Сливнишката позиция. Към 4 октомври капитан Маринов извършва контролирано изтегляне от Трън към Брезник; пленени са 10 сърби, а от българска страна има само 4 ранени.

Полкът води бойни действия при Три уши (7 ноември). Там е тежко ранен командирът на полка капитан Маринов, който умира от раните си на 18 декември същата година.

На 16 октомври 1891 г. подполковник Караиванов е назначен за командир на 11-и пеши сливенски полк, а на негово място за командир на полка е назначен командира на 17-и пеши доростолски полк подполковник Кънчо Кънчев.

През Балканската война (1912 – 1913) полкът се командва от полковник Георги Тенев и като част от Шеста пехотна бдинска дивизия влиза в състава на Трета българска армия. След смъртта на полковник Тенев при нощното турско нападение при Чаталджа командването на полка се поема временно от полковник Йордан Велчев, а 2 месеца по-късно командир става полковник Иван Петров.

През Междусъюзническата война (1913) полкът е в състава на Шеста пехотна бдинска дивизия, която в началото на войната е в състава на Трета армия, а по-късно е извадена от нея и е дадена в разпореждане на главното командване.

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът е в състава на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия.

В началото на българското участие във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение
Трети полк води боеве при Червената стена. Съгласно сключената конвенция през септември 1918 година остава в заложничество. След подписване на примирието полкът се разформирова. По-късно, съгласно предписание №4448 от 1919 година, на 1 юли 1919 година полкът се формира отново, като кадри се вземат от 3-та и 36-а пехотна допълваща дружина.

Преди предаването командирът на полка полковник Минчо Сотиров и знаменосецът подофицер Ангел И. Петров решават да спасят знамето на полка, свалят скъпия плат от дървената дръжка и го скриват. Построяват целия полк и при тържествена обстановка дръжката на знамето, както е била с калъфа, се изгаря, като се оставя впечатлението, че това се прави, за да не се предаде то в плен. На 12 октомври 1919 г. знамето е върнато и на 31 октомври 1926 г. при тържествена обстановка пред очите на цялото видинско гражданство и запасното воинство знамето е наградено със сребърна гривна за спасяването му от плен. В същия ден са наградени и командирът на полка о.з. полковник М. Сотиров и знаменосецът от запаса подофицер Ангел И. Петров със значки за спасяване на знамето.

През декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в Трета пехотна бдинска дружина. През 1923 година участва в потушаване на Септемврийско въстание във Видинско и Ломско. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 3-та пехотна бдинска дружина и 6-а допълваща част, но до 1935 година носи явното название дружина.

По време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът първоначално е на Прикриващия фронт в района на Елхово (ноември 1940 – януари 1941), след което е в Скопие и Крушевац (април 1941 – юли 1942). В състава на полка влизат гвардейска дружина, както и 22-ри и 23-ти граничен участък. През септември 1944 година 3-ти пехотен бдински полк участва в боевете при Кула.

Споделете:

Прочетете също

441457767 7095821473855128 6866520973874913945 n

Ивелин Първанов, водач на листата на “Възраждане” в Плевен: АЕЦ „Белене“ е национално богатство, което може да работи 1 век

От ляво надясно: Ивелин Първанов – водач на листата на “Възраждане” в 15 МИР Плевен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *