3-ти декември 1949 година – писателят Елин Пелин умира. Трябва ли да знаем кой е?

ELIN
Елин Пелин /1877 – 1949/.

На днешния ден, 3-ти декември 2024 година, се навършват 75 години от смъртта на Елин Пелин. За необразованите да кажем, че това е псевдоним на Димитър Иванов Стоянов. Същият, чиито герои Белчо и Сивушка от разказа „На браздата”, попаднаха в „Стани богат”. Дъното, на което е полегнал младият българин днес, лъсна в “Стани богат”.

Как да почетем годишнината от загубата на писател, без чиито разкази нямаше да знаем селските си корени. Нямаше да знаем кои са темелите на българската ни душевност. И в крайна сметка – задължително ли е човек да е чел за Белчо и Сивушка, и да е запознат с българската литература?

Малка част от отговорите на този въпрос в сайта Reddit /социално-медийна онлайн платформа/, рисуват тягостната картина на днешното ни битие:

„Видях няколко статии във Фейсбук за това как хората са възмутени че млада участничка не е чувала за разказа на Елин Пелин. Аз лично не мисля, че е кой знае колко голяма работа. Честно казано, аз самия чета много малко литература от български писатели макар и като цяло да чета много.

Причината е, че българската литература никога не ме е впечатлявала. Разказа на Елин Пелин е крайно посредствен. Същото важи и за повечето български писатели, особено за най-хвалените като Вазов и Хайтов, с изключение на Алеко.

Ако човек иска да чете класическа литература, не бих му препоръчал да чете българските класици. Има предостатъчно за четене в английската, руската, френската, немската, испанската и така нататък. Естествено добре е да се знае и българската литература, но разбирам човек да не е чел еди кой си разказ на Елин Пелин при положение, че разказите му както на повечето български писатели са толкова посредствени. Какво мислите вие?”/ AskBulgaria/

Голяма част от българската литература в образованието ни е изключително тегава и старомодна, написана често с архаични думи и изрази. Всички възхваляват литературата ни, но като е толкова “велика”, защо масово учениците мразят да я учат, но обичат примерно властелинът на пръстените/хари потър?

Защото нашата литература не те кара да се чудиш, тя те кара да се чувстваш мизерно, депресирано – масово тематиката е разбито сърце, самота, анархизъм или просто депресия. Кой иска доброволно да учи само това 7-8 години, при положение, че има разкази, които те карат да се чудиш, мечтаеш, да те вдъхновява и ти да искаш да си като героите им?

Tldr: тегава за четене литература от тийнейджърите, несъобразно с това, което трябва да се учи от млад човек – тоест да го вдъхновява, а не депресира”./Panchtd/

„Че момичето не е виновно, задето не е чело разказ, който не е включен в програмата по БЕЛ, не е виновно. Сигурен съм, че твърде голяма част от възмутените, ако и да са чели задължителните текстове в училище, едва ли са продължили със (сериозната) литература след завършването…

От друга страна, коментарите колко била скучна и отдалечена от живота българската (или изобщо класическата) литература, са много по-сериозна индикация за липса на култура отколкото грешката на момичето.

Искам да попитам тези коментиращи за толкова богат ли намират житейския си път, че да обезсмисли запознаването им с всички форми на справяне с живота, които литературата предлага.

Ние никога няма да бъдем български селяни от края на 19 в., никога няма да участваме в Септемврийското въстание, никога няма да сме декласирани елементи в следнаполеонова Франция, никога няма да бъдем руски нихилисти, никога няма да бъдем слугини, чорбаджии, крале, партизани, офицери…

Кажете ми има ли освен литературата, друго средство за опознаване, вживяване в историческия опит на човека? Не искам да навлизам в излишна патетика, само мога да съжалявам, че учителите по БЕЛ явно така и не са успели да обяснят какво точно е значението на литературата…” /SamiBamiBarabami/

Още от дискусията може да прочетете в https://www.reddit.com/.

Трябва ли да сме чели „На браздата”? Трябва ли да знаем кой е Елин Пелин? Трябва ли тези въпроси да тревожат учителите по БЕЛ /български език и литература/? Или родителите?

И за да не звучи „депресивно” финалът на статията, препоръчваме да се прочетете разказа „Печената тиква”. Пак от Елин Пелин. Така ще се разбере защо и до днес е пълно с тиквеници в държавата ни.

 

 

 

Споделете:

Прочетете също

martenitsi

Над 120 са кандидатите за продажба на мартеници седмица преди крайния срок

Над 120 са вече подалите в oбщина Плевен заявления за разрешения да продават мартеници на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *