3 ноември – почитаме паметта на св. Пимен Зографски

Знаменитият иконописец и храмостроител преподобни Пимен Зографски се родил в София. Той бил благодатен плод от продължителните молитви на неговите родители. Майка му се удостоила да види насън св. Богородица в бяло облекло, обкръжена от множество монаси. Божията майка ѝ обещала да прекрати нейното безплодие, като ѝ явила, че ще роди син.
Роден

в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел, отрокът при св. Кръщение бил наречен Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и свещено писание при техния духовник, зографския йеромонах Тома. Той служел тогава в древната градска църква “Св. великомъченик Георги”.

Починали родителите на младия Павел, починал и неговият наставникът. На четиридесетия ден от смъртта наставникът му се явил в слава на своя ученик и го посъветвал да отиде в Света гора атонска, която ще бъде мястото на неговото спасение. Павел раздал на бедните останалото от родителите му имущество и се отправил в българския атонски манастир „Зограф”.

Там скоро го подстригали в монашество с името Пимен. Младият монах така бързо преуспявал в монашеските добродетели, че братята започнали да го наричат “младия авва (отец)”.

Веднъж завистници хвърлили дрехата му в огъня, но вместо да изгори, получило се обратното – изгаснал огънят. Посрамени от това, завистниците прекратили озлоблението си. 

Когато навършил 30 години, монах Пимен – против волята му – бил ръкоположен за йеромонах от македонския Воденски епископ Памфилий, който бил по народност българин. Преподобни Пимен служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва: излекувал един бесноват брат и спасил живота на друг брат, ухапан от отровна змия.

 За да не се възгордее от голямата почит, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена, да излезе от манастира и да се предаде на уединен живот. Построил си в гората най-простичка колиба, хранел се с кестени и различни треви, а в манастира дохождал, само за да се причести.

Когато бил на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва небесният покровител на Зографската обител, св. великомъченик Георги Победоносец, и му съобщил Божията воля – да бъде пастир на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири. Поради страх да не бъде измамен, преподобни Пимен се посъветвал с един прозорлив старец и след като получил неговото съгласие, се отправил за България, по това време страдаща под османско иго.

Със себе си взел своя ученик Памфилий, който по-късно написал житието му. Плачещи, манастирските братя ги изпратили до границите на Зографския манастир.
В продължение на много години Пимен обиколил почти цяла България. Най-напред бил в родния си град София и нейните околности, след това в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, посетил много градове като Видин, Силистра и др. Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ.

С молитвата си вършел много чудеса, строил и ремонтирал храмове. Построил и обновил около 300 църкви и 15 манастира, като собственоръчно ги украсявал със стенопис. Между тях са Черепишкият манастир във Врачанска епархия и Суходолският манастир (тогава) във Видинската епархия.

Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, за да предаде тялото си там на земята. Скоро заболял тежко, предал на манастирските братя своето последно отческо благословение, причестил се със светите Тайни Христови и починал на 3 ноември 1620 година. Преди смъртта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса.

В последствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир открили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния Пимев в своя манастир, където трябва да почиват и до сега. Този манастир някога се намирал в пределите на българската Видинска епархия, но сега се намира в Сърбия.
Кога св. Пимен Зографски (Софийски) е канонизиран, не е известно.

Днес, 3-ти ноември, е Денят на българския художник. Празнува се от художниците иконописци и реставратори.Отбелязва се в деня на църковния празник св. Пимен Зографски – 3 ноември.

За покровител на българските художници е обявен през ноември 1993 г. по идея на сдружението за възраждане на Софийското Светогорие – манастирите около столицата – “Св. Пимен Зографски”.