3 Неделя на Великия пост

“На Твоя кръст се покланяме Владико”

Светата Църква е определила днешната неделя като Кръстопоклонна – неделята когато се изнася св. Кръст за да му се покланят и целуват богомолците, и да черпят от него духовни сили, за продължаване на великопостния подвиг.В литургийното св. Евангелие (Марк 8:34-38) също се говори за Кръста.

Там Иисус казва на народа и учениците си : “Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си,да вземе кръста си и Ме последва.” И друг път Спасителят говори за Кръста – на богатия момък (Матей 19:16) – който го запитал какво да стори за да наследи живот вечен и Той му каза: “Едно ти не достига: иди,продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста.”(Марк 10:21). На учениците си Той говори: “Който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.”(Матей 10:38).На народа и учениците си на друго място дума: “Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си,нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.”(Лука 9:23). – “И който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик “( Лука 14:27).

Какво символизира кръста? – Той означава страданията – изкупителните страдания на Господ Иисус Христос и нашите страдания в живота. Чрез своите страдания и смъртта Спасителят извършва делото (Иоан 11:4) за което се е въплотил на земята, тоест делото на спасението и делото на изкуплението на човешкия род от греха и всички негови последици.Възвръщане на нормалното състояние на човешката природа чрез нейното оздравяване.

А в нашия живот страданията са нещо благодетелно. Това ще ви посоча чрез няколко сравнения. Страданията са “горчивото лекарство” за душата. “Горчивото лекарство” помага срещу много и даже тежки и опапани болести. Страданията са “школа”, те отварят очите да проумеем истината. В псалом 118 четем: “Преди моето страдание аз се заблуждавах; а сега пазя Твоето слово.”(67). Св. Иоан Златоуст казва – “Скърбите са наша школа в която се учим ”. Страданията са “Къпалня” за съвестта и възродителна сила за духа.Наистина братя и сестри,ние сега в този живот често не можем да разберем смисъла на някое страдание. Бунтуваме се срещу него, роптаем срещу Бога. Смисъла на някой страдания ще разберем оттатък гроба и тогава ще благодарим на Бога за тях.

В нашия кратък земен живот нека всеки с търпение и смирение носи своя кръст и то да го носи до края на живота си. При това да не забравяме,че Бог знае силите ни и следователно онова, което допуща и ли ни изпраща не е повече, отколкото ние да носим,(І Кор.10:13) и че Той никога не ни оставя. Напротив, колкото страданията са по – тежки , толкова Бог е по – близо до нас.Силата на кръста Христов е могла да изпита на себе си една болна жена която лежала парализирана и самотна в своята таванска стая. 

Посетило я едно младо жизнерадостно момиче, което в ужас извикало : “Ех, във вашето положение аз бих не бих преживяла от мъка и болки. Да нямам нито един радостен час и да лежа ден и нощ сама, прикована на легло!”Болната отговорила: “Вижте мила девойко, на стената срещу мен е окачен Кръстът с Христовото разпятие! Към Него гледам аз, когато моите болки особено се засилят и си казвам: Спасителят е висял на твърдо дърво между небето и земята, а аз лежа на меко и топло легло. Неговите ръце и нозе били пробити и заковани с остри гвоздеи, а аз нямам никаква кървава рана. Той бил подиграван и осмиван, а мене ме утешават и успокояват моите познати, които ми помагат.”Св. ап. Павел пише на своя ученик Тимотей: “Принасяй страданията като добър воин Иисус Христов.” – (2 Тимот. 2:3)

Същото послание казва и на нас в днешния първи пролетен ден.Нека сега с благодарност благоговейно да се поклоним на Кръста Христов с думите : “На Твоя кръст се покланяме Владико и Твоето свято Възкресение възпяваме и славим.” Амин.

Източник: pravoslavenhram.com