На 1 ноември 2005г. Общото събрание на ООН обявява официално в резолюция 27 януари за Международен възпоменателен ден на Холокоста. Между 1933 г. и 1945 г. повече от 11 милиона мъже, жени и деца са били убити.
Холокостът (от гръцкото „изгаряне“) е геноцидът над приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война, като елемент от програма за целенасочено унищожаване, планирана и изпълнена от Нацистка Германия. Други етнически, политически и социални групи – цигани, комунисти, хомосексуални, Свидетели на Йехова, масони, съветски военнопленници, политически затворници и инвалиди също са преследвани и унищожавани от този режим.
Резолюцията на ООН призовава всеки член на организацията да почита паметта на жертвите на Холокоста и окуражава развитието на образователни програми за историята, за да се предотвратят бъдещи прояви на геноцид.
Въведен е на 3 януари 1996 чрез прокламация на германския президент Роман Херцог и е установен на 27 януари – датата, на която през 1945 войниците на Червената армия освобождават оживелите от концлагера Аушвиц (или Освиенцим). В своята прокламация Роман Херцог заявява:
„Споменът не трябва да умира. Той трябва да напомня дори и на бъдещите поколения. Затова е важно да се намери такъв подход, който да бъде ефективен и в бъдеще. Той трябва да изразява скръбта от страданието и загубата, да бъде посветен на паметта на жертвите и да предотврати всяка опасност от повторна поява.“
Освен в Германия и други държави, денят се отбелязва официално в Италия, Израел и Великобритания.
В България е предотвратена депортацията в нацистки концлагери на евреите от довоенните ни граници. Депортациите са спрени след силна обществена реакция, в която основни действащи лица са Светия Синод на Българската православна църква, депутати, подписали писмото на подпредседателя на Народното събрание – Димитър Пешев до министър-председателя Богдан Филов, както и на синдикални лидери и обикновени граждани.
„Яд Вашем“, официалният израелски мемориал на Холокоста, присъжда почетната титла „праведник от народите на света“ на хора не от еврейска националност, които са рискували живота си по време на Холокоста, за да спасят евреи. Към април 2016 г. тази титла е присъдена на 20 души от България.