Тази дата е приета през 1991 г. от Световната федерация за борба с диабета и Световната здравна организация.
Болестта се характеризира с повишено ниво на кръвната захар (глюкоза) в организма, което се дължи на отслабената реакция на клетките към инсулина или на недостатъчното му произвеждане в тялото.
Инсулинът е хормон, секретиран от панкреаса, който стимулира клетките да абсорбират глюкозата и да я трансформират в необходимата за функционирането им енергия. Когато клетките не абсорбират достатъчно глюкоза, тя се натрупва в кръвта (хипергликемия), което води до усложнения в сърдечно-съдовата, нервната и други системи.
Има различни видове диабет, но три са най-разпространените: захарен диабет тип 1, захарен диабет тип 2 и гестационен диабет. Всички форми на диабет могат да бъдат контролирани с медикаменти, но е важна и профилактиката.
Съществуват три вида диабет, като два са основни – тип 1 и тип 2.
Срещат се два основни типа захарен диабет, като всеки има своите особености.
При млади хора и при деца, които са предразположени или са с променена имунна система, се образуват вещества (антитела), които унищожават бета-клетките на панкреаса, в резултат на което настъпва пълна липса на инсулин. Глюкозата от кръвта не може да влезе в клетките и се натрупва в организма. Кръвната захар (глюкозата) остава висока както на гладно, така и след нахранване. В този случай инжектирането на инсулин е абсолютно неиобходимо. Този тип диабет е известен като инсулинозависим или тип 1 захарен диабет.
При по-възрастните, обикновено над 40 години, причината за заболяването е друга. Бета-клетките на панкреаса не са атакувани и унищожавани и инсулин се произвежда. Проблемът е в това, че действието му е затруднено и той не може да отключи вратата на клетката, за да проникне глюкозата в нея. Ето защо и тук неизползваната глюкоза остава в кръвта и кръвната захар се повишава. Натрупването на значителни количества подкожни тлъстини особено затруднява действието на инсулина. Установено е, че колкото по-голямо е наднорменото тегло на човек, толкова по-слабо е действието на инсулина върху клетките, съответно и усвояването на глюкозата от тях. Този тип диабет е известен като неинсулинозависим или тип 2 захарен диабет. Той се среща най-вече при възрастните хора, но се установява и при млади хора, дори деца.
Гестационният диабет в някои отношения наподобява диабета тип 2, включвайки съчетание от относително неадекватна секреция и чувствителност към инсулина. Наблюдава се при 2 – 5% от всички бременности и обикновено изчезва след раждането, макар че 20 – 50% от засегнатите жени по-късно развиват диабет тип 2. Гестационният диабет подлежи на контрол, но изисква медицинско наблюдение в хода на бременността.
Макар че сам по себе си е преходен, без третиране гестационният диабет може да увреди здравето на плода или на майката. Сред рисковете за плода са повишено тегло при раждане, вродени аномалии на сърдечната и централната нервна система и скелетно-мускулни малформации. В тежки случаи може да се стигне до смърт на плода, най-вече в резултат на влошена плацентна перфузия.
По информация на „Плевен прес“ през 2020 година броят на диабетиците е 465 милиона или за 40 години заболеваемостта от захарен диабет е нараснала.
Всеки ендокринолог ще ви каже, че драстично е нараснал броя на заболелите от диабет през тази и миналата година. Защото рисковите фактори не са само затлъстяването и обездвижването. А стресът ! Стресът отключва диабета.
По данни на Международната диабетна федерация в България живеят около половин милион лица с диагностициран диабет – и още толкова с неоткрит диабет. Почти толкова е и броят на хората с предиабет, състояние, което без съответните профилактични грижи ще еволюира в ЗД.
Повече информация може да получите тук: