25 януари – Световен ден на средствата за масова информация

За първи път в човешката история Свободата на масовата информация е провъзгласена във Франция, в Декларация за човешките права от 1789 година.

В България свободата на информацията и свободата на печата са гарантирани от Конституцията.

Като първо средство за масова комуникация се счита отпечатаната, вследствие на откритието на Гутенберг – подвижните букви в печатните машини, книга – Библията.

Първите предци на днешните вестници са писани ръчно и са се разпространявали  във Венеция през 16-ти век. Били са известни като  „gazette” и са съдържали информация за политиката и военните действия в Италия и Европа.

Първата печатница в България е открита в Русе през 1864 година. Тогава по решение на турската управа се организират три печатници на европейската територия на Османската империя. Едната е в Русе, за дунавския вилает, който обхваща територията от Варна до Ниш.  В нея са печатали вестник “Дунав“. Две страници от този вестник са били на турски и две на български език. На шестия месец е започнал да излиза и френски вариант заради дипломатите, тъй като  в Русе по онова време е имало много консулства.

Първите български списания са универсални, разглеждат обществени  въпроси, политика, литература, история, научни знания и др. – „Български книжици“ (1858-62), „Читалище“ (1870-75), „Журнал за наука, занаят и търговия“ (1862), педагогическото издание „Училище“ (1870-76), списанието за жени „Ружица или ред книжки за жените“ (1871), детското списание „Пчелица или ред книжки за децата“ (1871), селскостопанското списание „Ступан“ (1874-76), научното „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“ (1870-1910).

България се изкачва с цели 21 места в Индекса за свобода на медиите, изготвян ежегодно от неправителствената организация “Репортери без граници”.

През 2021 г. страната ни заемаше 112-то място, а през 2022 година се отбелязва значително подобрение в позицията и сега България е на 91-во място.

Честит празник на плевенските медии!