На 25-ти март Православната църква отбелязва Благовещение. Християнският свят посреща този ден с благодарност и почит към възвестяване на евангелското събитие – архангел Гавриил известява Дева Мария, че ще роди по плът очаквания Спасител на човечеството, синът Божий Иисус Христос. Това събитие се отбелязва винаги на 25 март и е утвърдено събитие още през 7 век от Православната църква. Почита се от всички утвърдени християнски деноминации /православие, католицизъм, протестантство/.
В българските народни представи пък денят се свързва с окончателното настъпване на пролетта и се нарича Благовец. Смята се, че на този ден пристигат и лястовиците и, ако ги видим, сваляме мартеничката си.
Както премине този ден, такава ще бъде цялата година смята народът. Затова е добре да станеш рано, да хапнеш, да почистиш къщата, да подредиш градинката. Не забравяйте да сложите пара в джоба си, че ако ви закука кукувицата, да имате пари през цялата година.
Смята се, че денят е благ и на него по-малко боли, а отровите нямат сила. В миналото поради тази причина предците ни избирали този ден да продупчат ушите на момичетата и да бележат животните.
На Благовещение излизат самодивите. А също змиите и гущерите, които в миналото народът ни гонел с заклинания и подрънчаване на метални предмети. Жените през този ден не бива да пипат остри предмети – игла, ножица, за да се предпазят от ухапване на змии през лятото. По-рано сутринта се палят огньове с говежда тор, също за прогонване на влечугите, а болните оставят дрехи в гората за здраве – да ги полазят змиите.
На този ден пчеларите отварят кошерите, за да е сладък медът. Домакините с градини сеят краставици и пипер – да са хубави да не горчат и лютят. Засяват се и овощните дръвчета да е хубав, сладък плодът.
Благовещение се пада все още по време на Великденските пости, затова на трапезата има постни ястия. Все пак това е денят, в който слагаме и риба на масата.
От този ден нататък, както се казва, се „хващаме за зелено“ така, че на трапезата освен това, слагаме супа от коприва или друго ястие от спанак, лапад, магданоз, левурда /див чесън/. Характерно за Благовец също е лучникът, на места пък месят хляб или кравай с форма на змия.
Имен ден имат всички, които носят нещо благо в името си: Благовест, Благой, Блага, Добрин.