24 юни – Честит Еньовден!

НА ЕНЬОВДЕН ПРАЗНУВАТ МНОГО ИМЕНА. ЧЕСТИТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА ФАРМАЦЕФТИТЕ И ФИТОТЕРАПЕВТИТЕ!

ENIOVDEN

Еньовден е стар езически празник в чест на лятното слънцестоене. В различните части на България той се нарича още Среди лето, Яневден, Иванден, Иван Бильобер. Това разнообразие от имена се дължи на преплитането с християнската традиция, тъй като на същата дата Църквата чества рождението на Йоан Кръстител.

Обичаите

на Еньовден обаче, слабо са повлияни от образа на светията и съхраняват древния култ към Слънцето. Народът ни вярва, че това е най-дългият ден от годината, в който небесното светило разгръща цялата си мощ и след това започва бавно да умира. Затова повечето ритуали се извършват още преди изгрев и особено събирането на билките, които в нощта срещу Еньовден имат най-целебна сила.

Жените – баячки, знахарки и млади моми трябва да наберат седемдесет и седем билки и половина. Седемдесет и седемте лекуват седемдесет и седем болести, само за нелечимата болест има половин билка. Коя е тя обаче, не се знае и може да я намерим само като затворим очи и откъснем наслуки.

От билките се правят китки и голям Еньовски венец, пред който трябва да преминат всички за здраве, а след ритуала се използва за лечение през цялата година. Но растенията, събрани в нощта на Еньовден, имат не само целебна, но и магическа сила. Покосените от нещастна любов моми могат да си върнат радостта към живота с помощта на тинтява, вратига, куманига, делянка, чернотрън, пелин, тъжец и други. Тези т. н. разделни билки освобождават от унищожителното чувство.

 Магьосничките и баячките пък приготвят любовни отвари на бавен огън и в нови глинени съдове.

Макар според календара на 24-ти юни лятото едва да е започнало, народът ни предвидливо смята, че от този ден Слънцето започва да клони към зима. Вярва се, че преди да тръгне на дългия си път, то става рано-рано, окъпва се в реките и прави водата лековита. После се изтръсква, а падналите от него капчици роса имат магическа сила.

Затова трябва да станем още преди изгрев, да се отъркаляме в росатаили да се измием в река, а после да посрещнем Слънцето, което на този ден „трепти” или „играе”.

С магическата сила на водата в нощта преди Еньовден, е свързан и обичаят ладуване, който на този ден се изпълнява от „Еньова буля”. Това е 3-4-годишно момиченце, последно на майка, което момите разнасят из землището на селото за плодородие, а случайните му приказки се приемат като предсказания.

Накрая идва ред на гадаенето за женитба. От предната вечер девойките са хвърлили китките си в мълчана вода, а котелът е пренощувал на открито под трендафил. Със завързани очи булята започва да вади китките, а момите напяват за женитба и имотност.

В нощта срещу Еньовден може да излезе късметът и на търсещите имане. Според поверието, там, където е заровено злато, свети син пламък. Тези иначе пазени от таласъмите жълтици, в този момент могат да бъдат взети безопасно.

На 24 юни имен ден празнуват: Йоан, Йоана, Енчо, Еньо, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/, Дея/Деа, Деяна/Деана,Денислава, Деница, Билян, Биляна /кръстена на билките/, Яна, Янаки, Яне, Янко, Янислав, Янислава, Яница, Янчо и имена на билки.

Освен тях професионален празник имат фармацевтите и фитотерапевтите – наследниците на някогашните знахари.

Еньовден се празнува и в много други страни. В Русия и Украйна празникът се нарича Иван Купала /Купайла/и се смята за езически народен празник. В Беларус името е Куппале.

Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпанев нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача и около който се танцува. Също както в България се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно в нощта срещу празника.

В Полша  празникът се нарича Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ) и е свързан с подобни народни ритуали: палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.

Празниците в чест на Йоан Кръстители на лятното слънцестоене заемат много важна част от бита на скандинавските и белгийските народи.

Споделете:

Прочетете също

2 11

Титанът Мариус Куркински представя чудомирови герои утре в Летния театър на Плевен

Един от съвременните титани на българския театър Мариус Куркински представа своя моноспектакъл “Нашенец” утре, 16 …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *